Растения » Неорегелия

 Неорегелия
Neoregelia

Многолюдното семейство Бромелиеви има много горещи привърженици. За тези, които желаят да обогатят своята колекция, неорегелията e находка. Родът произхожда от блатистите тропически лесове на Бразилия и включва около 60 вида, всичките с големи декоративни качества. Повечето видове са непретенциозни и лесно се приспособяват към сухия въздух в домовете. Макар да предпочитат слънчево изложение, много от тях се развиват добре и в полусянка. Неорегелиите се разрастват силно на ширина, поради което заемат много място и най-добре е да се отглеждат на отделна поставка близо до прозореца.
Особено красива е неорегелия каролине (neoregelia carolinae) - епифитно растение с красиви листа, които достигат на дължина до 40 сантиметра. Ширината им е около 5 см, а краищата са обрамчени от светложълта ивица. Центърът на розетката е оцветен в карминено червено, а цветчетата са светлосини. Трябва да се знае, че червеният цвят на средните листа се появява непосредствено преди цъфтежа.
През лятото неорегелиите се чувстват добре при температура 22-25 градуса, а през зимата при около 16-20, като не понасят понижаване под 13 градуса. Макар че са светлолюбиви, при силен пек трябва да се защитават от преките слънчеви лъчи. Най-подходящ за тях е южният прозорец, но се справят добре и на източен или западен.
Както всички бромелиеви, неорегелиите се поливат директно в листната розетка. Водата трябва да е престояла поне 24 часа и да има стайна температура. През пролетта и лятото розетката трябва винаги да е пълна с вода, която се долива поне веднъж месечно с прясна. Ако през зимата температурата в помещението е под 17 градуса, по-добре е да се полива в почвата не по-често от веднъж на десетина дни, а в розетката да не се задържа вода. От май до август във водата за поливане се разтваря веднъж месечно специален тор за бромелиеви.
След прецъфтяването майчиното растение отмира, но около него са израснали и са пуснали собствени корени странични розетки. Те се засаждат в лека и пропусклива почва, като саксията трябва да е широка и не много дълбока.

Тайните на успеха

Светлина: Добре расте на силна светлина, но понася и леко засенчване.
Вода: Розетката се пълни с вода през лятото, а през зимата се полива почвата.
Влажност на въздуха: Леко свиква със стайните условия.
Пресаждaне: След прецъфтяването.
Подхранване: Веднъж месечно от май до август.

Автор: Стойка Жекова

Представяме Ви:

Номохарис

Потърсете го само ако обичате необикновени растения. Вирее на влажно и сенчесто място - идеалното е торфена почва под дървета. По горната половина на стъблото са разположени копиевидните листа и клюмн...

Пантофче (калцеолария)

Популярното през 19 век растение сега е почти забравено. Преди появата на Р. хибридите беше много трудно да се отглежда от семена. Сега ще откриете няколко сорта, които се предлагат като семена и като...

Калистефус

Калистефусът цъфти през лятото и есента в цветните лехи. Удачен е и за вътрешна украса. Листата са мъхести и дълбоко нарязани, а съцветията приличат на големи маргаритки или на малки хризантеми. В кат...

Литоспермум (птиче просо)

Литоспермумът (литодора) е почвопокривно растение със стелещи се стъбла, покрити с тесни листа. Сините фуниевидни цветове на най-популярния вид са от най-ярките в алпинеума. Обича слънце и богата с ху...

Начало