Заради гъсто преплетените стъбла и дребничките листенца често нертерата се бърка с хелксинето. Съмненията свършват, когато скромните бели цветчета прецъфтят и се появят плодовете. Те са главната декоративна част на растението, представляват кораловочервени стъкловидни зрънца с големина на грахово зърно и траят няколко месеца.
Нертерата произхожда от Централна и Южна Америка. Родът съдържа 8 вида, от които се култивират два – нертера депреса и нертера гренадензис, популярни с името коралов мъх или коралово килимче. Името на цветето на гръцки означава нисичък, мъничък и е свързано с размерите му.
Нертерата предпочита светло, защитено от директно слънчево огряване място, но понася и полусянка. През лятото е добре да се изнесе на балкона или в градината. Обича често и обилно поливане, но без преовлажняване, и пулверизиране с мека престояла вода. Опръскването се прекратява само през периода на цъфтеж, защото цветчетата, върху които е попаднала вода, не дават плодове. Тогава саксийката се поставя върху влажен мъх или керамзит. За да завърже повече и по-здрави плодове, нертерата изисква и по-ниска температура – 15-17 градуса. В повечето ръководства по цветарство се препоръчва след опадането на плодовете растението да се изхвърли. Този съвет е в угода на фирмите, които произвеждат цветя. За зимата растението трябва да се прибере в помещение, където температурата не пада под 10 градуса и да се полива, колкото да не изсъхне почвата. При такива грижи кораловото килимче ще застила саксията дълги години. През март нертерата се пресажда, ако саксията й е отесняла. Тъй като кореновата система е слаба, разделеното на 3-4 части цвете се засажда в плитък и широк съд с дебел дренаж. Почвата е смес от листовка и торф по равно с прибавка на пясък. Засаждането става по краищата на съда, а средата бързо ще се запълни от млади стъбла. Размножаването чрез самозасяване не е рядко събитие, но ако вашата нертера не прави така, могат да се засеят узрели семенца или да се вкоренят млади резници.
Освен с червени, са създадени сортове с бели и жълти плодове, което позволява аранжирането на красиви композиции.
Тайните на успеха
Светлина: Ярка светлина, без да се допуска директно огряване.
Вода: През лятото обилно поливане, през зимата оскъдно.
Влажност на въздуха: Опръсква се с изключение на цъфтежния период.
Подхранване: Много внимателно с разтворени комбинирани цветарски торове.
Ето ви нещо по-различно за предната част на бордюра. Цветовете приличат на цветовете на калистефуса или центауреята, но всъщност стокезията е издръжливо многогодишно растение, което започва да цъфти в...
Ранункулусът е уникален, защото е единственият род, чиито видове ще намерите във всяка част на градината. Персийските лютичета се отглеждат заради ярките полукичести или сферични кичести цветове, коит...
Едно от трите или четирите основни растения за алпинеум. Килимите от сиви листа и бели цветове през март и април се виждат навсякъде между камъните и по стените. Обикновените видове се разпростират бъ...
С този храст ще смаете съседите. Стъблата са високи и тънки, а наделените листа са дълги около 60 см. През лятото се появяват провиснали гроздове от зеленикави камбанкоподобни цветове. Наесен идва р...
Афеландра