Зюмбюлите са растения с много качества - спретнати са, цъфтят дълго, миришат хубаво и ги има в много багри. Но въпреки това отстъпват по популярност на лалетата, нарцисите и минзухарите. При повечето типове почва може да оставите луковиците на холандските зюмбюли да презимуват в почвата, но рискувате да получите по-лош цъфтеж през следващата година. По-добре е да оставите листата да повехнат, да извадите луковиците и след това да ги съхранявате в сух торф до засаждането. През септември -октомври засадете луковиците на дълбочина 15 см. Не забравяйте две неща - не избирайте големите луковици, които са за засаждане в купи за вътрешна украса; спрете се на луковици със средни размери (зюмбюли за лехи), чиито цветоносни стъбла са по-издръжливи на капризите на времето. Второ, преди да сложите луковиците, добавете към почвата торф или добре изгнил компост.
Сортове: Най-популярни са холандските хибриди на X. ориенталис. През април или в началото на май се появяват гъсто разположените съцветия в багри от бяла до тъмнопурпурна. Стъблото е високо 25-30 см, половината от него е покрито с восъчни цветове (2,5 см). Известни сортове са Amethyst (ранен, лилав), Amsterdam (ранен, червен), Anna Marie (ранен, лилав), Blue Magic (цъфти в средата на периода, пурпурносин), Carnegie (късен, бял), City of Haarlem (късен, жълт), Delft Blue (в средата на периода, бледосин), Jan Bos (ранен, червен), Lady Derby (в средата на периода, бледорозов), Lord Balfour (в средата на периода, виненочервен), L’Innocence (в средата на периода, бял), Ostara (в средата на периода, тъмносин), Pink Pearl (ранен, розов) и Violet Pearl (ранен, розоволилав със сребристи краища). Цветовете на римските зюмбюли (X. ориенталис албулус или Белевалия романа) са разположени по-рехаво по стъблата. Багрите са бяла, розова и синя. Цъфтят рано, но са деликатни. Цветовете на зюмбюлите от третата група Multiflora, също са разположени рехаво по стъблата и всяка луковица дава по няколко цветоносни стъбла. Зюмбюлите от втората и третата група се отглеждат много рядко.
Място и почва: Всякаква почва. Вирее на слънце или лека сянка.
Размножаване: При изваждане отделете издънките. Разделете наесен.
Най-популярният вид за стайно отглеждане е Л. лонгифлорум. Високите стъбла достигат 90 см височина, а белите тръбести цветове, дълги 15 см, са силно ароматни. Главните изисквания са пространство и сту...
Иксиолирионът не е роднина на иксията въпреки името и подобните си изисквания. Намира се трудно. На открито се отглежда на топло и слънчево място, но за предпочитане е да засадите през март за цъфтеж ...
Ефектен храст, който едва ли ще видите при съседите. Белите цветове са големи и ароматни. Появяват се през юни и юли. Вечнозелените листа са тесни и лъскави. Карпентерията няма нужда от много вним...
Цветовете на скалната роза имат кратък живот, хартиевидните венчелистчета се отварят сутрин и опадват преди настъпването на нощта. Но през сезона на цъфтеж редовно се появяват нови пъпки, а храстът цъ...
Коледна звезда