Зюмбюлите са растения с много качества - спретнати са, цъфтят дълго, миришат хубаво и ги има в много багри. Но въпреки това отстъпват по популярност на лалетата, нарцисите и минзухарите. При повечето типове почва може да оставите луковиците на холандските зюмбюли да презимуват в почвата, но рискувате да получите по-лош цъфтеж през следващата година. По-добре е да оставите листата да повехнат, да извадите луковиците и след това да ги съхранявате в сух торф до засаждането. През септември -октомври засадете луковиците на дълбочина 15 см. Не забравяйте две неща - не избирайте големите луковици, които са за засаждане в купи за вътрешна украса; спрете се на луковици със средни размери (зюмбюли за лехи), чиито цветоносни стъбла са по-издръжливи на капризите на времето. Второ, преди да сложите луковиците, добавете към почвата торф или добре изгнил компост.
Сортове: Най-популярни са холандските хибриди на X. ориенталис. През април или в началото на май се появяват гъсто разположените съцветия в багри от бяла до тъмнопурпурна. Стъблото е високо 25-30 см, половината от него е покрито с восъчни цветове (2,5 см). Известни сортове са Amethyst (ранен, лилав), Amsterdam (ранен, червен), Anna Marie (ранен, лилав), Blue Magic (цъфти в средата на периода, пурпурносин), Carnegie (късен, бял), City of Haarlem (късен, жълт), Delft Blue (в средата на периода, бледосин), Jan Bos (ранен, червен), Lady Derby (в средата на периода, бледорозов), Lord Balfour (в средата на периода, виненочервен), L’Innocence (в средата на периода, бял), Ostara (в средата на периода, тъмносин), Pink Pearl (ранен, розов) и Violet Pearl (ранен, розоволилав със сребристи краища). Цветовете на римските зюмбюли (X. ориенталис албулус или Белевалия романа) са разположени по-рехаво по стъблата. Багрите са бяла, розова и синя. Цъфтят рано, но са деликатни. Цветовете на зюмбюлите от третата група Multiflora, също са разположени рехаво по стъблата и всяка луковица дава по няколко цветоносни стъбла. Зюмбюлите от втората и третата група се отглеждат много рядко.
Място и почва: Всякаква почва. Вирее на слънце или лека сянка.
Размножаване: При изваждане отделете издънките. Разделете наесен.
Най-популярни засега са сортовете на R. sanguineum. Обикновено рибесът се отгелжда като единично растение, но може да се използва и за жив плет. Не е капризен, бързо расте, но е твърде обикновен. Има ...
Любими цветя още от времето на древните гърци. Може би сега не са толкова популярни, но продължават да са важна част от лехи, бордюри, контейнери, алпинеуми и селски градини. Листата на диантуса са тр...
Главната забележителност на стрептосолена са големите съцветия с портокалова багра, които се появяват на върха на всяко разклонение през пролетта или лятото. Стъблата се нуждаят от някаква подпора – м...
Декоративната къпина се отглежда или заради пъстрите си стъбла през зимата, или заради късния си цъфтеж. Всичко зависи от сорта. Повечето имат бодливи стъбла и растат почти навсякъде. Начинът на подка...
Жълтичка (кореопсис)