В естествените си условия замиокулкасът расте в каменистите полупустини на Южна Африка наред със сукулентите. Самият той има подземен влагозапасяващ клубен, поради което в някои справочници го разглеждат като сукулент. Името му идва поради външната прилика със замията – рядко срещано растение от рода на голосеменните сагови рeликти.
Основната му декоративна част са листата. Те са сложни, перести, с дължина до 1 метър. Основите на дългите листни дръжки са леко издути. На цвят са тъмнозелени, гланцови, гъсто разположени върху късо хоризонтално стъбло, като създават впечатление за розетка. Растежът е бавен, нови листа се появяват през големи промеждутъци, като основата на растението се оголва естествено. Ако обаче листата започнат да опадат масово, става дума за неправилно отглеждане.
Цъфтят само старите екземпляри, които оформят в основата на листата малък цветонос, покрит с покривало. При нашите условия това става изключително рядко.
Въпреки че е близък роднина на антуриумите, калите и филодендроните, замиокулкасът, за разлика от тях, расте на открити каменисти места, където водата е рядкост, а слънцето припича немилостиво. Това го е изградило като непридирчиво растение, което се примирява с всякакво местоположение, стига да не се полива твърде често. Не обича също така и прекалената прохлада. През лятото се полива след основно просъхване на земната маса, а през зимата – оскъдно 1-2 пъти месечно. Въздушната влажност за това растение няма значение. Сухият въздух не му вреди, но ако го къпете понякога, ще изглежда по-красиво.
Размножаването става с резници, които може да бъдат взети като цели сложни листа с растежна пъпка или с листна пластинка. Може да бъде разделено и коренището. Колкото по-едра е взетата за размножение част, толкова по-бързо ще получим добре развито растение. Вкореняването става в смес от равни части едър пясък и листовка, на топло и светло място. Първо се образува кръглия клубен, а от него се развиват корените и растежният връх. Цялостното вкореняване става бавно – за около 2 години.
Почвата трябва да е лека и лесно да се овлажнява и съхне. Най-подходяща е смес от градинска пръст и листовка. В съда за засаждане се прави добър дренаж, защото заблатяването е гибелно. Възрастните растения се пресаждат на 5 години, а младите – според нарастването.
Тайните на успеха
Светлина: Обича много светлина, но се примирява с всяко местоположение.
Вода: Поливането трябва да е твърде умерено.
Влажност на въздуха: Няма никакви претенции.
Подхранване: Не е необходимо.
От няколкото жълти маргаритки, подходящи за цветния бордюр, хелиопсисът е с три предимства. Храстовидните растения са гъстостъблени, не трябва да се вадят и разделят на всеки няколко години, а и цвето...
За разлика от популярния холандски зюмбюл, този ще намерите трудно. Прилича повече на камбанка, отколкото на зюмбюл. Стъблото е изправено, листата при основата - дълги и тесни, а нежните цветове са по...
Пълзящо растение, подходящо за висящи кошници. Листата му са – сребристи на сянка, а металнопурпурни след няколко часа на слънце. Не се гледа лесно, но не и чак толкова трудно, колкото предупрежда...
Двата вида пелиония са подходящи за терариум или градина в бутилка, но са по-капризни от традесканцията, ако ще ги отглеждате във висяща кошница или като почвопокривни между други растения. Осигурете ...
Паричка (белис)