Това луковично растение принадлежи към семейството на ирисите. Използвайте го в средата на бордюра, където миниатюрните му, подобни на гладиоли цветове, ще освежат мястото в края на сезона. Шизостилисът изисква богата с хумус почва и обилно поливане при сухо време. Засадете ризомите напролет на дълбочина 2,5 см. Растението е вечнозелено, но обикновено след прецъфтяване стъблата се отрязват, а кореновите шийки се покриват с листовка или торф.
Сортове: Ш. кокцинея е висок 60 см, цветове (3,5 см) през септември - ноември. Този вид има много сортове. Mrs. Hegarty е розов и цъфти по-рано от останалите, Viscountess Byng (розов) цъфти чак през ноември. Потърсете Sunrise (обагрен в оранжево и червено), Alba (бял) и Major (тъмночервен).
Място и почва: Влажна почва с добри дренажни свойства; вирее на слънце или лека сянка.
Размножаване: Разделете туфите напролет.
Цветовете на А. африканус са на цветоносни стъбла, които достигат височина 60 см. Засаждайте го в каче или голяма саксия. А. ориенталис е още по-голям и се нуждае от повече място. През лятото на...
У нас производствен опит в отглеждането на ендивията няма, но любителският интерес заслужава да й се отделят няколко реда. Отглежда се заради листата, които се употребяват за приготвяне на салати. В...
Необикновено многогодишно, подходящо за средата или задната част на бордюра - перестите цъфтящи класове се появяват в края на лятото или есента над дълбоко нарязаните листа. Има специфични изисквания ...
Подходящо за колекционери на необикновени растения. Класовете с жълти цветове приличат на цветовете на лупината (семейство Бобови). Термопсисът е по-висок от нея и листата му са съставени само от три ...
Биденс