Това луковично растение принадлежи към семейството на ирисите. Използвайте го в средата на бордюра, където миниатюрните му, подобни на гладиоли цветове, ще освежат мястото в края на сезона. Шизостилисът изисква богата с хумус почва и обилно поливане при сухо време. Засадете ризомите напролет на дълбочина 2,5 см. Растението е вечнозелено, но обикновено след прецъфтяване стъблата се отрязват, а кореновите шийки се покриват с листовка или торф.
Сортове: Ш. кокцинея е висок 60 см, цветове (3,5 см) през септември - ноември. Този вид има много сортове. Mrs. Hegarty е розов и цъфти по-рано от останалите, Viscountess Byng (розов) цъфти чак през ноември. Потърсете Sunrise (обагрен в оранжево и червено), Alba (бял) и Major (тъмночервен).
Място и почва: Влажна почва с добри дренажни свойства; вирее на слънце или лека сянка.
Размножаване: Разделете туфите напролет.
Гилията е с ефектни цветове и насечени листа. Цъфти дълго и не е капризна по отношение на почвата, но ще я откриете в малко справочници и каталози за семена. Гилията трябва да се засее на мястото, опр...
Няма да намерите това лятноцъфтящо луковично растение в градинския център, въпреки че е познато от векове. Не е популярно, защото съцветията му от звездовидни цветове се появяват чак на втората година...
Ето ви нещо по-различно за предната част на бордюра. Цветовете приличат на цветовете на калистефуса или центауреята, но всъщност стокезията е издръжливо многогодишно растение, което започва да цъфти в...
Малък храст, който се отглежда заради две качества. Вирее в гъстата сянка под дърветата, където не покарва почти нищо друго, и през зимата от него ще можете да си наберете чудесни листа за вътрешна ук...
Кливия