Това луковично растение принадлежи към семейството на ирисите. Използвайте го в средата на бордюра, където миниатюрните му, подобни на гладиоли цветове, ще освежат мястото в края на сезона. Шизостилисът изисква богата с хумус почва и обилно поливане при сухо време. Засадете ризомите напролет на дълбочина 2,5 см. Растението е вечнозелено, но обикновено след прецъфтяване стъблата се отрязват, а кореновите шийки се покриват с листовка или торф.
Сортове: Ш. кокцинея е висок 60 см, цветове (3,5 см) през септември - ноември. Този вид има много сортове. Mrs. Hegarty е розов и цъфти по-рано от останалите, Viscountess Byng (розов) цъфти чак през ноември. Потърсете Sunrise (обагрен в оранжево и червено), Alba (бял) и Major (тъмночервен).
Място и почва: Влажна почва с добри дренажни свойства; вирее на слънце или лека сянка.
Размножаване: Разделете туфите напролет.
Е. японика е видът за стайно отглеждане. Има няколко разновидности, които се различават по разпределението на зелената и жълтата (или бялата) багра по листата. Ако нямате много място, отглеждайте си д...
Малка група изтравничета, които притежават най-характерните черти на сем. Ericaceae - храстовиден растеж, височина около 60 см, дребни листа и класове от увиснали цветове на върха на стъблото. Но цвет...
За разлика от многогодишните, едногодишните copтове са несправедливо пренебрегнати. Цветовете живеят кратко, но цъфтят обилно по храстовидните растения в продължение на много седмици. След тях се поя...
Това причудливо растение внася много закачливост и настроение в интериора. От родната му Южна Африка е пренесено по целия свят, като някои народи го наричат оранжев дракон, а други, между които и наши...
Молуцела