Това луковично растение принадлежи към семейството на ирисите. Използвайте го в средата на бордюра, където миниатюрните му, подобни на гладиоли цветове, ще освежат мястото в края на сезона. Шизостилисът изисква богата с хумус почва и обилно поливане при сухо време. Засадете ризомите напролет на дълбочина 2,5 см. Растението е вечнозелено, но обикновено след прецъфтяване стъблата се отрязват, а кореновите шийки се покриват с листовка или торф.
Сортове: Ш. кокцинея е висок 60 см, цветове (3,5 см) през септември - ноември. Този вид има много сортове. Mrs. Hegarty е розов и цъфти по-рано от останалите, Viscountess Byng (розов) цъфти чак през ноември. Потърсете Sunrise (обагрен в оранжево и червено), Alba (бял) и Major (тъмночервен).
Място и почва: Влажна почва с добри дренажни свойства; вирее на слънце или лека сянка.
Размножаване: Разделете туфите напролет.
Ранункулусът е уникален, защото е единственият род, чиито видове ще намерите във всяка част на градината. Персийските лютичета се отглеждат заради ярките полукичести или сферични кичести цветове, коит...
Единствената вербена, позната на повечето градинари, е популярното растение за лехи, което през лятото се отглежда в лехи и контейнери. По-малко познати са бордюрните многогодишни вербени. Повечето от...
Внимавайте с това растение. Отглежда се заради листата, които наесен почервеняват, и заради съцветията от лъскави тъмни плодчета, които са ефектни, но силно отровни. Не си заслужава да поемате такъв р...
Розмаринът има дълги тесни листа и бледосини цветове. Както свежите, така и изсушените листа се използват за ароматизиране на месни ястия. Розмаринът е гъст вечнозелен храст, достига около 1,5 м височ...
Книфофия