Това луковично растение принадлежи към семейството на ирисите. Използвайте го в средата на бордюра, където миниатюрните му, подобни на гладиоли цветове, ще освежат мястото в края на сезона. Шизостилисът изисква богата с хумус почва и обилно поливане при сухо време. Засадете ризомите напролет на дълбочина 2,5 см. Растението е вечнозелено, но обикновено след прецъфтяване стъблата се отрязват, а кореновите шийки се покриват с листовка или торф.
Сортове: Ш. кокцинея е висок 60 см, цветове (3,5 см) през септември - ноември. Този вид има много сортове. Mrs. Hegarty е розов и цъфти по-рано от останалите, Viscountess Byng (розов) цъфти чак през ноември. Потърсете Sunrise (обагрен в оранжево и червено), Alba (бял) и Major (тъмночервен).
Място и почва: Влажна почва с добри дренажни свойства; вирее на слънце или лека сянка.
Размножаване: Разделете туфите напролет.
Необичаен дългоцъфтящ член на семейството на скабиозите. Трудно може да сбъркате цветовете му. Стъблата са високи около 90 см. В средата на лятото на всяко от тях се появява клас с ефектни почти прозр...
Наричано е аптекарски копър, а също и влашки копър, защото външно прилича на копъра и с него и с морковите са от едно и също ботаническо семейство (Umbelliferae). Напоследък много употребяват италианс...
К. анум има много сортове, но в магазините рядко се знаят. Някои от тях образуват топчести плодове, но повечето – изправени конусовидни чушки, дълги 2 см (Cristmas Greeting) или 5 см (Fiesta). Чушките...
В много книги за алпинеуми церастиумът дори не се споменава заради лошите си навици - разпространява се бързо като плевел и задушава другите растения. Листата са сребристи, цветовете - бели. Няма по-д...
Лаватера