Това луковично растение принадлежи към семейството на ирисите. Използвайте го в средата на бордюра, където миниатюрните му, подобни на гладиоли цветове, ще освежат мястото в края на сезона. Шизостилисът изисква богата с хумус почва и обилно поливане при сухо време. Засадете ризомите напролет на дълбочина 2,5 см. Растението е вечнозелено, но обикновено след прецъфтяване стъблата се отрязват, а кореновите шийки се покриват с листовка или торф.
Сортове: Ш. кокцинея е висок 60 см, цветове (3,5 см) през септември - ноември. Този вид има много сортове. Mrs. Hegarty е розов и цъфти по-рано от останалите, Viscountess Byng (розов) цъфти чак през ноември. Потърсете Sunrise (обагрен в оранжево и червено), Alba (бял) и Major (тъмночервен).
Място и почва: Влажна почва с добри дренажни свойства; вирее на слънце или лека сянка.
Размножаване: Разделете туфите напролет.
Обикновеният риган (О. вулгаре) се използва за подправка, а не за украса, въпреки че един пъстър вид се отглежда заради листата. Други видове се разполагат в алпинеума заради цветовете - дребни, розов...
Дребните бели цветове, които през зимата се появяват по безлистните стъбла, не са особено привлекателни. Но ароматът им е специален - отрежете няколко стръка за вътрешна украса и се наслаждавайте на а...
Храстът вирее във всякаква почва. През май и юни извитите стъбла се покриват с красиви камбанковидни цветове. Отлично растение за храстовия бордюр, но никога не е достигало популярността на подобната ...
Има храстовидни абутилони като А. сунтенсе, които са достатъчно издръжливи, за да се отглеждат като многогодишни до слънчева стена. За цветната леха абутилонът се отглежда от семена, за да се изп...
Далия (гергина)