Растението прилича на гладиола, цъфти с ароматни цветове наесен, когато повечето луковични вече са прецъфтели, но не е за всеки. Не е издръжливо; кормусите трябва да се извадят преди застудяване и да се засадят отново напролет. Има нужда от слънчево място и умерен климат.
Сортове: Ще я откриете под името А. биколор муриеле или A. Murieliae в каталозите за луковици, но в повечето справочници се нарича Гладиолус калиантус. Цветовете (5-7,5 см) са звездовидни, листата - саблевидни, а стъблата са дълги 90 см. В основата на всяко венчелистче има ясно изразено пурпурно петно. Кормусите трябва да презимуват на сухо и сравнително топло място.
Място и почва: Почва с добри дренажни свойства; топло и слънчево място.
Размножаване: Извадете кормусите през октомври и ги засадете отново през април. Може да цъфне след няколко години.
През юни се появяват гроздове от дребни бели цветове, но пиракантата се отглежда главно заради многобройните плодчета наесен. На открито достига около 3,6 м, но най-често се използва за покриване на с...
Оплисменусът е чудесна алтернатива на традесканцията. Тънките стъбла бързо се разпростират и се стелят грациозно. Понякога се препоръчва за покриване на почвата между две растения (почвопокривен), но ...
Присъства в много храстови композиции, но често погрешно го наричат жасмин. Белите цветове са в изобилие през юни и юли, а ароматът на портокал може да се долови дори от разстояние в топлите летни в...
Разпръснете семена върху незатревено място наесен или напролет и ще получите множество цветя с копринени венчелистчета, които ще цъфтят от юни до септември. Стъблата са разклонени, а дълбоко нарязанит...
Консолида (ралица)