Растението прилича на гладиола, цъфти с ароматни цветове наесен, когато повечето луковични вече са прецъфтели, но не е за всеки. Не е издръжливо; кормусите трябва да се извадят преди застудяване и да се засадят отново напролет. Има нужда от слънчево място и умерен климат.
Сортове: Ще я откриете под името А. биколор муриеле или A. Murieliae в каталозите за луковици, но в повечето справочници се нарича Гладиолус калиантус. Цветовете (5-7,5 см) са звездовидни, листата - саблевидни, а стъблата са дълги 90 см. В основата на всяко венчелистче има ясно изразено пурпурно петно. Кормусите трябва да презимуват на сухо и сравнително топло място.
Място и почва: Почва с добри дренажни свойства; топло и слънчево място.
Размножаване: Извадете кормусите през октомври и ги засадете отново през април. Може да цъфне след няколко години.
Тези растения са нискорастящи роднини на ешеверията. Г. парагвайензе има листа, дълги 5 см и стъбла, високи 7 см. Г. пахифилум е миниатюрно дръвче със стъбла, високи 2 см, и розетки около 2 см в диаме...
Типичната ела е високо конусовидно дърво, което се извисява на 30 м височина в паркове и градини. Изправеният ствол не е разклонен, а формата на младото дърво е почти идеалносиметрична - по-ниските кл...
Има едногодишни хелихризуми с „вечни" цветове и многогодишни джуджета за алпинеума. Едногодишните приличат на кичести маргаритки. Истинските цветове са само в центъра, а най-ефектни са заобикалящ...
Cotinus coggygria е модерното наименование на стария и любим Rhus cotinus. Може би е най-добре да се отглежда като голям и ефектен единичен храст, въпреки че често се среща в смесени бордюри. Овалните...
Анациклус