Растението прилича на гладиола, цъфти с ароматни цветове наесен, когато повечето луковични вече са прецъфтели, но не е за всеки. Не е издръжливо; кормусите трябва да се извадят преди застудяване и да се засадят отново напролет. Има нужда от слънчево място и умерен климат.
Сортове: Ще я откриете под името А. биколор муриеле или A. Murieliae в каталозите за луковици, но в повечето справочници се нарича Гладиолус калиантус. Цветовете (5-7,5 см) са звездовидни, листата - саблевидни, а стъблата са дълги 90 см. В основата на всяко венчелистче има ясно изразено пурпурно петно. Кормусите трябва да презимуват на сухо и сравнително топло място.
Място и почва: Почва с добри дренажни свойства; топло и слънчево място.
Размножаване: Извадете кормусите през октомври и ги засадете отново през април. Може да цъфне след няколко години.
Жизнено увивно растение. Най-често се използва за покриване на стари дървета и жив плет. През пролетта и лятото е семпъл, през юли се появяват незначителни цветове. Наесен листата пожълтяват, ор...
Необичайно растение, подходящо за разполагане под дървета и храсти или във влажен и сенчест алпинеум. Образува килим от нежни стъбълца и овални вечнозелени листа. Разпростира се бързо и може да се изп...
Копривката е едно от любимите растения, които се кипрят по первазите на българските домове. Обичана е както заради ярко обагрените й листа, така и за изключителната й непретенциозност. Ботаническото й...
Внесена е в Европа от Тайван в началото на 80-те години и популярността й като стайно единично растение расте. Ще я познаете по големите сложни листа, съставени от лъскави малки листчета с дълбоко вря...
Линея