Баклата (Vicia faba L.) е едногодишно растение от семейство Пеперудоцветни (Papillionaceae).
Това бобово растение има висока хранителна стойност. Употребява се главно в зелено състояние и много рядко във вид на зрели зърна. Широко използвана в миналото, днес баклата се е превърнала в любителска култура, изместена от зеления фасул и граха. Но по съдържание на белтъчни вещества тя ги превъзхожда. Освен това плодовете й (чушките) се появяват доста преди плодовете на градинския грах и градинския фасул, което също е в нейна полза. Тъкмо това поддържа интереса у любителите и онези, които могат да я отгледат, не бива да пропускат тази възможност.
Засява се при първа възможност в края на зимата, още през февруари, а в южните райони може и през есента преди настъпването на студовете. В малката дворна градина подходящ начин на отглеждането са браздите. Правят се през 50 см една от друга. Семената се засяват в основата на браздите по 3-5 в гнездо. Разстоянието между гнездата е 30-40 см.
Грижите за баклата се състоят в редовно окопаване и поливане при засушаване. Беритбата започва в началото на май. Бере се през 5-10 дни, за да не загрубяват плодовете и да не губят консумативните си качества.
Красив нискорастящ храст, подходящ за тревистия или храстовия бордюр. Стъблата може да пострадат по време на студена зима, но след добро априлско подкастряне през лятото и в началото на есента ще ...
Елегантно растение, но трудно се намира. При добри условия расте бързо и достига височина 90 см, но при стайни условия не цъфти, а има красиви цветове. Отглежда се като листнодекоративно растение в от...
С годините се оформя стъбло – короната става с диаметър 90 см. Най-популярен е Б. гибум. В богата колекция може да откриете и Б. бразилиензе. Изисква висока температура и лека полусянка. Почвата трябв...
Хеухерата, телимата и тиарелата са група от вечнозелени или дълготрайни растения, които се използват като почвопокривни. Листата им са нарязани, мъхести и с жилки. Цветовете са дребни, стъблата - изпр...
Грах