Баклата (Vicia faba L.) е едногодишно растение от семейство Пеперудоцветни (Papillionaceae).
Това бобово растение има висока хранителна стойност. Употребява се главно в зелено състояние и много рядко във вид на зрели зърна. Широко използвана в миналото, днес баклата се е превърнала в любителска култура, изместена от зеления фасул и граха. Но по съдържание на белтъчни вещества тя ги превъзхожда. Освен това плодовете й (чушките) се появяват доста преди плодовете на градинския грах и градинския фасул, което също е в нейна полза. Тъкмо това поддържа интереса у любителите и онези, които могат да я отгледат, не бива да пропускат тази възможност.
Засява се при първа възможност в края на зимата, още през февруари, а в южните райони може и през есента преди настъпването на студовете. В малката дворна градина подходящ начин на отглеждането са браздите. Правят се през 50 см една от друга. Семената се засяват в основата на браздите по 3-5 в гнездо. Разстоянието между гнездата е 30-40 см.
Грижите за баклата се състоят в редовно окопаване и поливане при засушаване. Беритбата започва в началото на май. Бере се през 5-10 дни, за да не загрубяват плодовете и да не губят консумативните си качества.
Най-характерно за араукарията е особеното разположение на острите и близки едно до друго листа. Винаги купувайте отгледан в контейнер екземпляр и осигурете ярко слънце, влажна и кисела глинеста почва ...
Има храстовидни абутилони като А. сунтенсе, които са достатъчно издръжливи, за да се отглеждат като многогодишни до слънчева стена. За цветната леха абутилонът се отглежда от семена, за да се изп...
Родът на бегонията е голям и сложен, но градинските бегонии се делят на две основни групи - бегонии с нишковидни корени и грудкови бегонии. Всички бегонии имат общи черти - листата са месести или коже...
Ако откъснете корена на това северноамериканско растение, ще потече червен сок. Сангвинарията е разпростиращо се многогодишно, което принадлежи към семейство Макови, но за съжаление цъфти кратко. Голе...