Баклата (Vicia faba L.) е едногодишно растение от семейство Пеперудоцветни (Papillionaceae).
Това бобово растение има висока хранителна стойност. Употребява се главно в зелено състояние и много рядко във вид на зрели зърна. Широко използвана в миналото, днес баклата се е превърнала в любителска култура, изместена от зеления фасул и граха. Но по съдържание на белтъчни вещества тя ги превъзхожда. Освен това плодовете й (чушките) се появяват доста преди плодовете на градинския грах и градинския фасул, което също е в нейна полза. Тъкмо това поддържа интереса у любителите и онези, които могат да я отгледат, не бива да пропускат тази възможност.
Засява се при първа възможност в края на зимата, още през февруари, а в южните райони може и през есента преди настъпването на студовете. В малката дворна градина подходящ начин на отглеждането са браздите. Правят се през 50 см една от друга. Семената се засяват в основата на браздите по 3-5 в гнездо. Разстоянието между гнездата е 30-40 см.
Грижите за баклата се състоят в редовно окопаване и поливане при засушаване. Беритбата започва в началото на май. Бере се през 5-10 дни, за да не загрубяват плодовете и да не губят консумативните си качества.
Дюлята е един от най-слабо разпространените овощни видове у нас. Тя се отглежда основно от любителите овощари в смесените овощни градини. Плодовете на дюлята имат грубо, тръпчиво и с каменисти обра...
Камелиите би трябвало да са много по-популярни, но имат незаслужената репутация на трудни и деликатни растения. В действителност повечето сортове са издръжливи. Студените ветрове и сланите увреждат цв...
Внесена е в Европа от Тайван в началото на 80-те години и популярността й като стайно единично растение расте. Ще я познаете по големите сложни листа, съставени от лъскави малки листчета с дълбоко вря...
Типичната ела е високо конусовидно дърво, което се извисява на 30 м височина в паркове и градини. Изправеният ствол не е разклонен, а формата на младото дърво е почти идеалносиметрична - по-ниските кл...
Салатно (червено) цвекло