Баклата (Vicia faba L.) е едногодишно растение от семейство Пеперудоцветни (Papillionaceae).
Това бобово растение има висока хранителна стойност. Употребява се главно в зелено състояние и много рядко във вид на зрели зърна. Широко използвана в миналото, днес баклата се е превърнала в любителска култура, изместена от зеления фасул и граха. Но по съдържание на белтъчни вещества тя ги превъзхожда. Освен това плодовете й (чушките) се появяват доста преди плодовете на градинския грах и градинския фасул, което също е в нейна полза. Тъкмо това поддържа интереса у любителите и онези, които могат да я отгледат, не бива да пропускат тази възможност.
Засява се при първа възможност в края на зимата, още през февруари, а в южните райони може и през есента преди настъпването на студовете. В малката дворна градина подходящ начин на отглеждането са браздите. Правят се през 50 см една от друга. Семената се засяват в основата на браздите по 3-5 в гнездо. Разстоянието между гнездата е 30-40 см.
Грижите за баклата се състоят в редовно окопаване и поливане при засушаване. Беритбата започва в началото на май. Бере се през 5-10 дни, за да не загрубяват плодовете и да не губят консумативните си качества.
Това храстовидно многогодишно е с вдървеняло стъбло. Преди години се е отглеждало много заради лечебните си свойства (регулира кръвното налягане), но сега се разполага главно в бордюра или като нисък ...
Вирее във влажни или блатисти места, но ако почвата е обогатена с хумус и ако поливате при сухо време, може да разположите филипендулата и в бордюра. Често листата са нарязани, а по стъблата са разпол...
Ако откъснете корена на това северноамериканско растение, ще потече червен сок. Сангвинарията е разпростиращо се многогодишно, което принадлежи към семейство Макови, но за съжаление цъфти кратко. Голе...
С тази орхидея може да постигнете успех, ако спазвате две основни изисквания. Почвата трябва да е с добри дренажни свойства, а през зимата кореновите шийки да се покриват с дебел мулч от борови игличк...