Баклата (Vicia faba L.) е едногодишно растение от семейство Пеперудоцветни (Papillionaceae).
Това бобово растение има висока хранителна стойност. Употребява се главно в зелено състояние и много рядко във вид на зрели зърна. Широко използвана в миналото, днес баклата се е превърнала в любителска култура, изместена от зеления фасул и граха. Но по съдържание на белтъчни вещества тя ги превъзхожда. Освен това плодовете й (чушките) се появяват доста преди плодовете на градинския грах и градинския фасул, което също е в нейна полза. Тъкмо това поддържа интереса у любителите и онези, които могат да я отгледат, не бива да пропускат тази възможност.
Засява се при първа възможност в края на зимата, още през февруари, а в южните райони може и през есента преди настъпването на студовете. В малката дворна градина подходящ начин на отглеждането са браздите. Правят се през 50 см една от друга. Семената се засяват в основата на браздите по 3-5 в гнездо. Разстоянието между гнездата е 30-40 см.
Грижите за баклата се състоят в редовно окопаване и поливане при засушаване. Беритбата започва в началото на май. Бере се през 5-10 дни, за да не загрубяват плодовете и да не губят консумативните си качества.
Отглежда се заради ефектните листа, които се появяват късно през сезона, и заради дългите семенни кутийки. Листата пожълтяват наесен. Гледичията е подходяща за единично дърво, но клоните й са чупл...
Храстът вирее във всякаква почва. През май и юни извитите стъбла се покриват с красиви камбанковидни цветове. Отлично растение за храстовия бордюр, но никога не е достигало популярността на подобната ...
Много от маргаритоцветните жълти многогодишни растения се срещат във всеки цветен бордюр, а други са наистина редки. Инулата е подходяща за тежка почва и сенчесто място. Съцветията са с тънки езичести...
Н. диверсифолия се среща рядко в Европа, но в САЩ печели популярност. Листата й са тъмнозелени и лъскави, с врязани жилки. Расте като храст, а не като дърво. Растението е необикновено, но не е по-ефе...
Ендивия