Баклата (Vicia faba L.) е едногодишно растение от семейство Пеперудоцветни (Papillionaceae).
Това бобово растение има висока хранителна стойност. Употребява се главно в зелено състояние и много рядко във вид на зрели зърна. Широко използвана в миналото, днес баклата се е превърнала в любителска култура, изместена от зеления фасул и граха. Но по съдържание на белтъчни вещества тя ги превъзхожда. Освен това плодовете й (чушките) се появяват доста преди плодовете на градинския грах и градинския фасул, което също е в нейна полза. Тъкмо това поддържа интереса у любителите и онези, които могат да я отгледат, не бива да пропускат тази възможност.
Засява се при първа възможност в края на зимата, още през февруари, а в южните райони може и през есента преди настъпването на студовете. В малката дворна градина подходящ начин на отглеждането са браздите. Правят се през 50 см една от друга. Семената се засяват в основата на браздите по 3-5 в гнездо. Разстоянието между гнездата е 30-40 см.
Грижите за баклата се състоят в редовно окопаване и поливане при засушаване. Беритбата започва в началото на май. Бере се през 5-10 дни, за да не загрубяват плодовете и да не губят консумативните си качества.
Карамфиловата еписция силно се различава от пъстролистните си посестрими. Произхожда от влажните гори на Колумбия. Представлява многогодишно тревисто растение с падащи стъбла. Листата са дребни, изумр...
Алхемилата образува плоска листна туфа. Всяко нарязано листо има тънки власинки, които задържат дъждовните капки и ги превръщат в блестящи сфери. Полезно почвопокривно растение с пухкави разклоняващи ...
Гераниумът не трябва да се бърка с полуиздръжливия пеларгониум, който понякога също се нарича гераниум. Описаните тук растения са издръжливи многогодишни, които се отглеждат като почвопокривни в бордю...
Празът е ценен източник на хранителни вещества, минерални соли и витамини. Те се намират главно в лъжливото стъбло, зароди което той се отглежда.Важна негова съставка е фосфорната киселина, необходима...