Баклата (Vicia faba L.) е едногодишно растение от семейство Пеперудоцветни (Papillionaceae).
Това бобово растение има висока хранителна стойност. Употребява се главно в зелено състояние и много рядко във вид на зрели зърна. Широко използвана в миналото, днес баклата се е превърнала в любителска култура, изместена от зеления фасул и граха. Но по съдържание на белтъчни вещества тя ги превъзхожда. Освен това плодовете й (чушките) се появяват доста преди плодовете на градинския грах и градинския фасул, което също е в нейна полза. Тъкмо това поддържа интереса у любителите и онези, които могат да я отгледат, не бива да пропускат тази възможност.
Засява се при първа възможност в края на зимата, още през февруари, а в южните райони може и през есента преди настъпването на студовете. В малката дворна градина подходящ начин на отглеждането са браздите. Правят се през 50 см една от друга. Семената се засяват в основата на браздите по 3-5 в гнездо. Разстоянието между гнездата е 30-40 см.
Грижите за баклата се състоят в редовно окопаване и поливане при засушаване. Беритбата започва в началото на май. Бере се през 5-10 дни, за да не загрубяват плодовете и да не губят консумативните си качества.
Зокумът има нужда от голяма стая или остъклена градина. Ароматните цветове се появяват през лятото в съцветия над удълженоелипсовидните листа. Вдървенялото стъбло и сокът са отровни. Когато е голям, з...
Малко цветове могат да съперничат на яркосиньото на някои анхузи -задължително растение за лехата или бордюра, особено ако обичате тази багра. Многогодишната анхуза не е привлекателна. Тънките разклон...
Разпръснете семена върху незатревено място наесен или напролет и ще получите множество цветя с копринени венчелистчета, които ще цъфтят от юни до септември. Стъблата са разклонени, а дълбоко нарязанит...
Разпространено растение за цветния бордюр. Цъфти в края на лятото с жълти съцветия, но често е много високо, има вид на плевел. С. канадензис се среща най-често, но има и много по-добри хибриди. Всичк...
Риган