Баклата (Vicia faba L.) е едногодишно растение от семейство Пеперудоцветни (Papillionaceae).
Това бобово растение има висока хранителна стойност. Употребява се главно в зелено състояние и много рядко във вид на зрели зърна. Широко използвана в миналото, днес баклата се е превърнала в любителска култура, изместена от зеления фасул и граха. Но по съдържание на белтъчни вещества тя ги превъзхожда. Освен това плодовете й (чушките) се появяват доста преди плодовете на градинския грах и градинския фасул, което също е в нейна полза. Тъкмо това поддържа интереса у любителите и онези, които могат да я отгледат, не бива да пропускат тази възможност.
Засява се при първа възможност в края на зимата, още през февруари, а в южните райони може и през есента преди настъпването на студовете. В малката дворна градина подходящ начин на отглеждането са браздите. Правят се през 50 см една от друга. Семената се засяват в основата на браздите по 3-5 в гнездо. Разстоянието между гнездата е 30-40 см.
Грижите за баклата се състоят в редовно окопаване и поливане при засушаване. Беритбата започва в началото на май. Бере се през 5-10 дни, за да не загрубяват плодовете и да не губят консумативните си качества.
Неринетата са твърде деликатни за гледане на открито. Н. сарниензис цъфти с бели, оранжеви или червени цветове на 45-сантиметрови стъбла. Само на един вид може да разчитате, че наесен ще ви зарадва с ...
Нарича се още овчарски босилек и е известен най-вече като подправка за пици, но той е и изискана подправка към салати, спагети, доматени сосове, ястия от зеленчуци и яйца, към супи, печени птици, пече...
Ефектно растение, ако е засадено на подходящото място. Среща се рядко. Има нужда от пространство. Най-популярна е Д. пулхеримум - достига височина 1,2-1,5 м. Засадете кормуси в края на есента или напр...
В естествената си среда горските кактуси са прикрепени към дървета в горите и джунглите, затова не е странно, че се различават по форма и изисквания от покритите с бодли пустинни кактуси. Има едно изк...
Репички