Баклата (Vicia faba L.) е едногодишно растение от семейство Пеперудоцветни (Papillionaceae).
Това бобово растение има висока хранителна стойност. Употребява се главно в зелено състояние и много рядко във вид на зрели зърна. Широко използвана в миналото, днес баклата се е превърнала в любителска култура, изместена от зеления фасул и граха. Но по съдържание на белтъчни вещества тя ги превъзхожда. Освен това плодовете й (чушките) се появяват доста преди плодовете на градинския грах и градинския фасул, което също е в нейна полза. Тъкмо това поддържа интереса у любителите и онези, които могат да я отгледат, не бива да пропускат тази възможност.
Засява се при първа възможност в края на зимата, още през февруари, а в южните райони може и през есента преди настъпването на студовете. В малката дворна градина подходящ начин на отглеждането са браздите. Правят се през 50 см една от друга. Семената се засяват в основата на браздите по 3-5 в гнездо. Разстоянието между гнездата е 30-40 см.
Грижите за баклата се състоят в редовно окопаване и поливане при засушаване. Беритбата започва в началото на май. Бере се през 5-10 дни, за да не загрубяват плодовете и да не губят консумативните си качества.
От години се продава като стайно растение. Купува се цъфнала и се поставя на закрито на добра светлина, за да цъфти седмици наред. Храстовидно растение със слаби стъбла. Поради все по-широкото използв...
Седумите са нискорастящи, с разклонени стъбла и изобилие от месести листа, които са или цилиндрични, или лодковидни. Разбира се, има и изключения – С. преалтум е жизнен храст, висок 60 см, с лъскави л...
Това е един от най-разпространените зеленчукови видове. Не е случайно. Спанакът стои на едно първите места по съдържание на витамини и минерални соли, както и на хранителни вещества сред останалите зе...
Някои бромелиеви се отглеждат заради листата, а други – заради цветовете. Има и видове, като известните ехмея фасциата и вризея спленденс, които принадлежат и към двете групи. Бромелиевите се култивир...