Баклата (Vicia faba L.) е едногодишно растение от семейство Пеперудоцветни (Papillionaceae).
Това бобово растение има висока хранителна стойност. Употребява се главно в зелено състояние и много рядко във вид на зрели зърна. Широко използвана в миналото, днес баклата се е превърнала в любителска култура, изместена от зеления фасул и граха. Но по съдържание на белтъчни вещества тя ги превъзхожда. Освен това плодовете й (чушките) се появяват доста преди плодовете на градинския грах и градинския фасул, което също е в нейна полза. Тъкмо това поддържа интереса у любителите и онези, които могат да я отгледат, не бива да пропускат тази възможност.
Засява се при първа възможност в края на зимата, още през февруари, а в южните райони може и през есента преди настъпването на студовете. В малката дворна градина подходящ начин на отглеждането са браздите. Правят се през 50 см една от друга. Семената се засяват в основата на браздите по 3-5 в гнездо. Разстоянието между гнездата е 30-40 см.
Грижите за баклата се състоят в редовно окопаване и поливане при засушаване. Беритбата започва в началото на май. Бере се през 5-10 дни, за да не загрубяват плодовете и да не губят консумативните си качества.
През зимата повечето растения в цветния бордюр са повехнали, но саблевидните листа на това многогодишно цвете са вечнозелени. В края на пролетта над листата се появяват 75-сантиметровите цветоносни ст...
В оранжерийни условия расте като храст, в дневната – като малко разклонено растение с нежни клонки, гъсто покрити с пъстри листа. Трябва му много влага. Б. нивоза има зелени листа с бели петънца. Разн...
Малките бели цветове нямат декоративна стойност, но нещата се променят наесен, когато листата започнат да пожълтяват. Около плодчетата се появяват големи ципести образувания (видоизменени чашелистчета...
Коколобата е за любителите на редки растения. По-подходяща е за остъклена градина. Има твърди маслиненозелени листа. С годините червените жилки стават бледокремави. При естествени условия се появяват ...
Зеле (главесто зеле)