Баклата (Vicia faba L.) е едногодишно растение от семейство Пеперудоцветни (Papillionaceae).
Това бобово растение има висока хранителна стойност. Употребява се главно в зелено състояние и много рядко във вид на зрели зърна. Широко използвана в миналото, днес баклата се е превърнала в любителска култура, изместена от зеления фасул и граха. Но по съдържание на белтъчни вещества тя ги превъзхожда. Освен това плодовете й (чушките) се появяват доста преди плодовете на градинския грах и градинския фасул, което също е в нейна полза. Тъкмо това поддържа интереса у любителите и онези, които могат да я отгледат, не бива да пропускат тази възможност.
Засява се при първа възможност в края на зимата, още през февруари, а в южните райони може и през есента преди настъпването на студовете. В малката дворна градина подходящ начин на отглеждането са браздите. Правят се през 50 см една от друга. Семената се засяват в основата на браздите по 3-5 в гнездо. Разстоянието между гнездата е 30-40 см.
Грижите за баклата се състоят в редовно окопаване и поливане при засушаване. Беритбата започва в началото на май. Бере се през 5-10 дни, за да не загрубяват плодовете и да не губят консумативните си качества.
Изящната дребна торения от семейство Живеничеви (Scrophulariaceae) с височина между 10 и 25 см произхожда от горите на Виетнам. Бухналите туфички с гъсто разположени бледозелени назъбени листа се обси...
Г. робуста е единственият отглеждан вид. Ефектът от силно нарязаните папратовидни листа изчезва с годините. След като достигне 60-90 см височина, се изхвърля или се намалява височината й. Гревилеята...
Палмите са ефектни, но възрастните екземпляри са скъпи, макар че си заслужават парите. В градината в бутилка или терариума неанте бела (хамeдорея елеганс) е ненадмината като централно растение, а стар...
Познава се лесно. Изправените стъбла имат широки ръбове, а цветовете приличат на копчета - с външен пръстен от подобни на венчелистчета прицветници. В центъра е разположена ясно изразена розетка от др...
Маточина