Баклата (Vicia faba L.) е едногодишно растение от семейство Пеперудоцветни (Papillionaceae).
Това бобово растение има висока хранителна стойност. Употребява се главно в зелено състояние и много рядко във вид на зрели зърна. Широко използвана в миналото, днес баклата се е превърнала в любителска култура, изместена от зеления фасул и граха. Но по съдържание на белтъчни вещества тя ги превъзхожда. Освен това плодовете й (чушките) се появяват доста преди плодовете на градинския грах и градинския фасул, което също е в нейна полза. Тъкмо това поддържа интереса у любителите и онези, които могат да я отгледат, не бива да пропускат тази възможност.
Засява се при първа възможност в края на зимата, още през февруари, а в южните райони може и през есента преди настъпването на студовете. В малката дворна градина подходящ начин на отглеждането са браздите. Правят се през 50 см една от друга. Семената се засяват в основата на браздите по 3-5 в гнездо. Разстоянието между гнездата е 30-40 см.
Грижите за баклата се състоят в редовно окопаване и поливане при засушаване. Беритбата започва в началото на май. Бере се през 5-10 дни, за да не загрубяват плодовете и да не губят консумативните си качества.
Алоказиите са изключително редки растения – ще ги откриете в малко справочници и в още по-малко магазини. Изправените стъбла завършват с огромни стреловидни листа с бледи жилки. За съжаление тези ...
Панкрациумът е измежду най-екзотичните членове на семейство Амарилисови. Родът наброява около 50 вида, като един от тях - пясъчната лилия, все още може да се срещне в диво състояние по плажовете на Юж...
Бодливото грозде е известно още с името немско или цариградско грозде. В нашата страна се отглежда предимно от любителите овощари. Плодовете на бодливото грозде по съдържание на витамини отстъпват сам...
Обикновено се купува В. тинус – вечнозелен храст с тъмнозелени листа. Сортовете включват purpureum (листа с пурпурни петънца) и variegatum (листа с кремави краища). Няколко калини са популярни гради...
Топинамбур (гулия)