Карамфиловата еписция силно се различава от пъстролистните си посестрими. Произхожда от влажните гори на Колумбия. Представлява многогодишно тревисто растение с падащи стъбла. Листата са дребни, изумруденозелени, кадифени, събрани в изящни увиснали по стъблата розетки. Цветчетата са доста едри – достигат до 4,5 см дължина и до 3,5 см в диаметър. Те са бели, с ресничести краища, поради което наподобяват цветовете на китайския карамфил. Цъфти през лятото, като едновременно разцъфтяват по десетина цветчета. Цъфтежът продължава до късна есен.
Растението трябва да бъде настанена на светло, но неогрявано директно от слънцето място. Температурата трябва да е висока – около 20-22 градуса. Нужната въздушна влажност трябва да се осигури чрез поставянето на саксията заедно с подложката в широк съд с вода, която да се изпарява . Още по-декоративно е, ако съдът бъде напълнен с влажен мъх. В никакъв случай не бива да пръскаме листата, защото те са мъхести и задържат водни капки, което лесно може да причини загниване.
Обикновено еписцията се отглежда като ампелно растение,чиито розетки бързо се разрастват и великолепно украсяват помещението. Тъй като обича високата въздушна влажност, с успех може да се отглежда и в аквариум, в който се оформя миниградинка от растения с подобни изисквания.
Размножението на еписциите е лесно – може да стане по всяко време на годината с вкореняване на резници и розетки. То става за около седмица при висока температура и въздушна влажност. Младите растения се засаждат в малки съдове и в зависимост от нарастването на няколко пъти се прехвърлят в по-големи. Почвата трябва да е лека – например 4 части листовка плюс по една част пясък и торф., към които се добавят и малко счукани дървени въглища за предпазване от загниване и преовлажняване.
Поливането е в зависимост от изсушаването на почвата. През лятото на 3-4 дни, а през зимата по-рядко. Тези цветя понасят известно засушаване, така че е по-добре да се избягва рискът от заблатяване на почвата.
По време на активния растеж е добре да се подхранва през две седмици с минерални торове за цъфтящи растения.
Тайните на успеха
Светлина: Предпочита ярко разсеяно осветление.
Вода: Понася леко засушаване, но не и мокра почва.
Влажност на въздуха: Предпочита висока влажност.
Подхранване: През лятото през две седмици.
А. каудатус се среща най-често. Разновидността атропурпуреус има тъмночервени цветове, а виридис – бледозелени. А. триколор се отглежда заради пъстрите листа – цветовете са незначителни. А. каудатус...
Според някои експерти блестящите жълти и огненочервените багри на есенните листа на енкиантуса са ненадминати. Ако в градината ви виреят рододендрони и азалеи, няма да имате проблем с този храст. Раст...
Засадете грудките под храсти или широколистни дървета през септември; през февруари или дори по-рано ще получите лъскав жълт килим от цветя. Цветовете са разположени на стъбла, дълги 7,5 см, и имат къ...
У нас се отглежда рядко от любители заради дребните (2,5-5 см) зелчета, които се развиват в пазвите на листата, разположени спираловидно по сравнително невисокото (до 50 см) стъбло. Брюкселското зел...