Драцената става все по-популярна като единично растение в коридора или дневната. Популярните кордилине са по-компактни, но листата им са също толкова ефектни, ако не и повече.
Повечето видове драцена и кордилине с безлистните си вдървенели стъбла и короните си от листа приличат на палми, но всъщност нямат нищо общо с истинските палми. Идеални са за модерно обзаведените стаи, но отдавна са познати като стайни растения. Съществува известно объркване при наименованията на растенията от тази група. Спори се и дали са лесни или трудни за гледане. Простичко казано, някои са лесни, други – трудни, зависи от сорта. Има три “лесни” драцени – Д. маргината, Д. Дракои, Кордилине аустралис няма да пострадат, ако ги държите на сянка, ако ги занемарявате от време на време и ако ги изложите на ниски температури. Останалите искат повече грижи – по-високи температури през зимата, внимателно поливане, за да е влажна почвата, но не и мокра, и често пулверизиране.
Не всички драцени приличат на палми. Д. гоздефиана е храст, който по нищо не прилича на роднините си. Издържа на ниски зимни температури и сух въздух по-добре от взискателните сортове.
Драцена или кордилине
Видовете и разновидностите на кордилине често се бъркат с тези на драцените. Може да откриете кордилине терминалис с надпис драцена треминалис. Въпреки объркването, има разлики. Кордилинето има коренище и дава издънки, корените му са бели (в разрез) и с грудки. Драцената не образува издънки, а гладките корени са тъмножълти или оранжеви (в разрез).
Тайни на успеха
Температура: Умерено топло – минимална 13°С през зимата; “лесните” видове (виж по-горе) издържат на по-ниски температури.
Светлина: Най-добре е да е на лека сянка – идеалното място е близо до прозорец с източно или западно изложение; някои видове като К. етрминалис се нуждаят от много светлина, а други два – Д. маргината и Д. фрагранс – растат на сянка.
Вода: Почвата трябва да е непрекъснато влажна; поливайте по-малко през зимата, но не позволявайте на почвата да засъхва.
Влажност на въздуха: Редовно пулверизирайте листата; само Д. драко и Д. годзфиана растат без проблем на сух въздух.
Пресаждане: През пролетта, на всеки две години.
Размножаване: Има няколко начина: от старо стъбло отрежете върха с листата и го поставете в почва. Използвайте стимулатор за вкореняването и осигурете топлина на субстрата; може да направите въздушна отводка под короната, както и резници, дълги 5-7 см, от необлистена част на стъблото.
Араукарията, наричана още чилийски бор, е единственият представител на иглолистните видове, който се отглежда като стайно растение. Родът е малолоброен – включва десетина вида, разпространени в Южна А...
Няма да откриете гомфрената при растенията за лехи в градинския център, но си заслужава да я отгледате от семена, ако обичате изсушени цветя. Цветовете са малки яркообагрени конуси, а не сламени марга...
Позната е от края на 80-те години първо като стайно растение, а после и като растение за лехи. Обикновените или кичести цветове са ефектни и издържат дълго във вода. Ако купувате от градински център, ...
Стелещите се стъбла са дебели, листата приличат на листата на глухарчето, а цветоносните класове се появяват в пазвените пъпки на листата. Популярността си дължи на формата на цветовете. Венчелистчета...
Хипофае (морски зърнастец)