Минзухарите, които повечето хора купуват, са сини и жълти, едроцветни холандски хибриди - цъфтят след кокичетата и преди лалетата. Но разнообразието от минзухари е много по-голямо - едни цъфтят през януари, други - през октомври. Всички са с форма на бокал и имат шест венчелистчета. Когато се отвори напълно, цветето става чашевидно или звездовидно, а тесните листа продължават да растат и след като цветовете са избледнели. Засадете кормусите през септември - ноември или през юли за есенноцъфтящите. Има четири основни групи с размери между 7,5-12,5 см. Най-ефектни са холандските, или едроцветните хибриди, които цъфтят през март - април -сини, пурпурни или бели, но се срещат и жълти. Групата на хибридите Chrysanthus цъфти по-рано (февруари - март), ароматните цветове са със средни размери. Повечето са жълти, но има и двубагрени, както и нюанси на бяло, синьо и бледомораво. Пролетноцъф-тящите видове също са доста малки и цъфтят през януари или април. Есенноцъфтящите цъфтят през септември - декември.
Сортове: Всички холандски хибриди произлизат от К. вернус. Някои от най-известните са Pickwick (бял с пурпурни ивици), Joan of Arc (бял), Mammoth Yellow (голям, жълт) и Remembrance (пурпурен). Хибридите Chrysanthus са по-малки и цъфтят по-рано - Е. A. Bowles (жълт), Snow Bunting (бял с жълта основа), Cream Beauty (бледожълт с оранжеви близалца), Blue Pearl (син със злагиста основа), Princess Beatrix (син с жълта основа) и Ladykiller (бяло и пурпурно). Пролетноцъфтя-щите видове цъфтят много рано (през януари - февруари): К. анцирензис (златист), К. ангустифолиус (златист с кафяво), К. томазинианус (отворени цветове, различни багри). К. сиебери е лилав със златисто гърло, К. императи - бял с пурпурни ивици. Изберете слънчево място за есенноцъфтящите хибриди. К. специозус (бял, син или виолетов с тъмни жилки) цъфти най-рано. Други известни са К. сативус, К. охролеукус (кремав) и К. нудифлорус (пурпурен).
Място и почва: Почва с добри дренажни свойства. Вирее на слънце или лека сянка.
Размножаване: Разделете претрупаните туфи наесен.
Известна е най-вече като етеричномаслодайно и лечебно растение. Но още от най-стари времена е запазила значението си на подправка. Тя придава освежаващ вкус и приятен аромат на салати, сирене, супи, р...
Наричат го още спанаково цвекло, защото листата му се използват като спанака. Те са богати на витамини и минерални соли, както и на белтъчни вещева. Манголдът (Beta vulgaris sulsp. cicls Garke) е дв...
Цеструмът от семейство Solanaceae не е особено известен у нас, но заслужава да бъде отглеждан заради непретенциозността и красотата си. В тропиците на Южна и Централна Америка растат около 150 предс...
Тесните, бодливи по края листа много приличат на тези на ананаса и са разположени спирално по стъблото. Панданусът нараства бавно, но по-късно започва да прилича на палма, висока метър и повече, със с...
Традесканция