Подходящо растение за задната част на бордюра. В каталозите е описано като красиво, грациозно, величествено. Стъблата са издръжливи, а листата - сивозелени и дълбоко нарязани. Сферичните съцветия се появяват през лятото. Ехинопсът не е капризен, вирее в суха и варовита почва, но не понася плитка почва и сянка. Не пипайте стъблата и листата без ръкавици.
Сортове: За задната част на бордюра си вземете Е. bannaticus Taplow Blue - височина 1,5 м, разпростира се на 60 см, бледосините съцветия (5-7,5 см) се появяват между юли и септември. Е. ритро е с тъмносини цветове. Сортовете Veitch’s Blue и Ruthenicus достигат около 90 см височина. Е. Nivalis е с бледосиви съцветия и сиви стъбла. Цветовете на всички ехинопси са много подходящи за изсушени букети. Откъснете ги точно преди да са се отворили напълно, отрязаните по-късно опадват.
Място и почва: Почва с добри дренажни свойства. Вирее най-добре на ярко слънце.
Размножаване: Разделете туфите наесен или напролет.
Има няколко вида бръшлян – германски, шведски и т. н. тук става дума за “истинските” бръшляни, които са сортове на род Хедера. Те с право заслужават репутацията си на декоративни растения и от дълго в...
Асплениумите имат нужда от сянка и влажен въздух. Има два основни вида, които се отглеждат като стайни растения и изобщо не си приличат. Елипсовидните листа на А. нидус са разположени около “гнездо”, ...
Необичаен дългоцъфтящ член на семейството на скабиозите. Трудно може да сбъркате цветовете му. Стъблата са високи около 90 см. В средата на лятото на всяко от тях се появява клас с ефектни почти прозр...
Лесно може да го сбъркате с кокичето. И двете растения се появяват рано напролет и имат увиснали цветове с шест бели венчелистчета. Но при леукоюма всички венчелистчета са еднакво дълги, а на връхчета...
Маргаритка (леукантемум)