Преди време това известно растение за цветния бордюр се наричаше хризантема. Големите съцветия са обикновени, полукичести или кичести. Езичестите цветове са бели, а в центъра на всяко съцветие цвят има жълто „око" от тръбести цветове. Разделяйте растенията на всеки две или три години, а през май слагайте мулч. Наесен отрежете стъблата до равнището на почвата.
Сортове: Има много сортове на Л. супербум - височина 15-90 см, цветове (5-10 см) през юни-август. Двата най-разпространени сорта са полукичестият Wirral Supreme, който има нужда от подпорки, и кичестият Esther Read (60 см). Ако искате нещо различно, спрете се на джуджето Snowcap (15 см) и ефектния сорт Alaska с обикновени цветове.
Място и почва: Некисела почва с добри дренажни свойства. Вирее най-добре на ярко слънце.
Размножаване: Разделете туфите напролет.
Цикасът, известен още като саговата палма, всъщност няма нищо общо с палмите, освен външното сходство. Той е живо изкопаемо, тъй като се отнася към голосеменните растения, владели Земята по времето на...
Вирее във влажни или блатисти места, но ако почвата е обогатена с хумус и ако поливате при сухо време, може да разположите филипендулата и в бордюра. Често листата са нарязани, а по стъблата са разпол...
Рядко растение, което може да заблуди и най-опитния градинар. Прилича на дървовидна ерика с дребни листенца и дребни цветове през юни. Всъщност се отнася към сем. Картофови, а и цветовете му са тръбес...
Изящната дребна торения от семейство Живеничеви (Scrophulariaceae) с височина между 10 и 25 см произхожда от горите на Виетнам. Бухналите туфички с гъсто разположени бледозелени назъбени листа се обси...
Хемантус