Хавортията е един от най-разпространените и лесни за отглеждане сукуленти. В родината си, Южна Африка, расте на песъчливите и каменисти склонове под слабото прикритие на по-едрите растения от палещите лъчи на пустинното слънце. Родът Haworthia принадлежи към семейство Асфоделови и включва около 150 вида. Носи името на ботаника Хаворт. С изключение на един вид всички останали практически нямат стъбла. Листата образуват плътна прикоренова розетка. При всички видове по тях има брадавичести нараствания. Понякога те са едри и красиво подредени, обикновено бели на цвят. Друг път са толкова дребни и неизразителни, че се усещат само при пипане на листата. Цветовете са дребни и без декоративен ефект, увенчават дълъг до 40 см цветонос и е по-добре да се премахват, за да не изтощават растението.
Условно хавортиите се делят на 3 групи:
- с дълги тъмнозелени триъгълни листа, покрити с бели грапавинки;
- с меки светлозелени листа с прозрачни “прозорчета” на върха;
- с пресечени тъпи листа, от тъмнозелени до кафяви на цвят.
Обикновено се отглеждат хавортии от първите две групи, третата нараства много бавно.
Хавортиите са деца на пустините, затова трябва да се поставят на най-слънчевото място, особено през зимата. През лятото понякога през обедните жеги се налага слабо засенчване. Оптималната температура през зимата е 10-12 градуса, минималната – 5 градуса. Лятно време се чувстват много добре на открито в градината или на балкона. През време на вегетацията се поливат обилно, през есента се дава все по-малко вода, а през зимата, особено при ниски температури – съвсем ограничено. Ако ни се струват слаби, може през лятото да се подхранят с минерален тор за кактуси. По отношение на въздушната влажност предпочитат сухия въздух.
През пролетта хавортиите се пресаждат в нова почвена смес. Тя трябва да съдържа 1 част глинесто-чимова пръст, 1 част листовка и 1 част пясък. Саксията трябва да е плитка и широка, дъното да е добре дренирано.
Размножаването става с дъщерни розетки, които може да се отделят с корените при пресаждането или да се отрежат от майчиното растение. Може да се вкоренят и отделни листа. Те се отрязват с остър нож и се подсушават в течение на 3 дни. После се посаждат в леко влажна рохкава почва или в пясък. Поливат се чак след три-четири седмици, когато се образуват младите коренчета.
Тайните на успеха
Светлина: Пълно слънце през цялата година.
Вода: През лятото умерено поливане, през зимата оскъдно.
Влажност на въздуха: Обича сухия въздух.
Подхранване: С минерален тор за кактуси.
Разнообразието от съцветия с тесни венчелистчета, подходящи за цветния бордюр е голямо - някои се срещат често (маргаритките Michaelmas), а други са редки като болтонията. Издръжливо растение, но не е...
За повечето хора делфиниумът е кралят на цветния бордюр. Когато се отглежда от опитен градинар, класовете с големи цветове в бяло, синьо, розово или пурпурно над листатите стъбла се издигат високо над...
Родината на хедихиума е Индия. Използвайте го в центъра на леха или като фокусно растение в голям контейнер. По високото стъбло има дълги листа, а през юли - септември на върха се появява ефектното съ...
Гарията е най-известна с дългите си и нежни реси, които покриват храстите през януари и февруари. Расте бързо, достига около 2,7 м височина и цъфти на слънце и на сянка. Листата са лъскави и вечнозеле...
Росен (диктамнус)