Пандореята е тропическа лиана, която цъфти с необикновено красиви цветове. Това всъщност се отнася за всичките й роднини от семейство Бигнониеви. Родът включва 8 вида, които произхождат от Австралия, Малайзия и Южна Африка.. Името й е свързано с древногръцката митилогия. Пандора е красива девойка, която получила от Зевс кутия, в която били затворени всички беди. Въпреки забраната тя я отворила и оттогава нещастията се пръснали между хората. Разбира се, цветето е кръстено на Пандора заради красотата й и заради обилните семена, които се пръскат с “взрив” при узряване, а не защото носи нещастие.
Обикновено по нашите географски ширини се отглежда жасминовидната пандорея, която през лятото украсява балкони и градини, а през зимата обитава топлите стаи. Жасминовидна е наречена, защото листата и ароматът й са много близки до жасминовите. Като саксийно растение пандореята достига до около 6 м дължина. Това налага да й се осигури опора или стълбичка, по която да се увива. На фона на яркозелените листа с особен ефект изпъкват прекрасните ароматни цветове. Те са обагрени в нежен розов цвят, достигат до 5 см в диаметър и са събрани в големи съцветия.
Тази дъщеря на тропиците не се бои от палещите лъчи на лятното слънце. Може да понесе и лека сянка, но това веднага се отразява на цъфтежа. Свежият въздух в градината или на терасата спомага за доброто й развитие. Водата също трябва да се дава в изобилие, но да се следи да не се задържа в подложката.
През зимата саксията се прибира ва топло и светло помещение. Полива се редовно, без да се прекалява. Оросяването се отразява благоприятно.
През пролетта се пресажда в добре дрениран съд в съответствие с големината на растението. Почвата трябва да е лека и богата. Тогава се прави и лека обрезка, а изрязаните части се използвата за размножение.
Пандореята се размножава със семена, резници и отводи. Това се прави през пролетта и обикновено поникването и вкореняването са успешни.
Когато си завъдим няколко пандореи, може да експериментираме, като оставим едно-две растения през зимата навън. Засаждаме ги направо в добре наторена почва и ги покриваме със слама, листа и други материали срещу измръзване. Ако през пролетта израснат отново, можем да си ги отглеждаме като градински храсти.
Тайните на успеха
Светлина: Обича силно слънце.
Вода: Полива се редовно, без да се задържа излишна влага.
Влажност на въздуха: Няма претенции.
Подхранване: През лятото с торове за цъфтящи растения.
Произхожда от Южна Африка. Родът от семейство Лилии включва 4 вида луковични растения, подобни на гигантски зюмбюл. Градинско растение, може да се форсира и да се използва за вътрешна украса. Луко...
Този вечнозелен храст има един-единствен недостатък - среща се прекалено често. Сложните листа са ефектни, съставени от малки листенца като на див чемшир. В началото на годината се появяват ароматни ж...
Дребните бели цветове, които през зимата се появяват по безлистните стъбла, не са особено привлекателни. Но ароматът им е специален - отрежете няколко стръка за вътрешна украса и се наслаждавайте на а...
Не се отличават с особен хранителни качества, но съдържащите се в тях вещества улесняват храносмилането. Богати са на витамин С, предпочитани са през пролетта, когато другите източници са оскъдни. ...
Церастиум (рожец)