Пандореята е тропическа лиана, която цъфти с необикновено красиви цветове. Това всъщност се отнася за всичките й роднини от семейство Бигнониеви. Родът включва 8 вида, които произхождат от Австралия, Малайзия и Южна Африка.. Името й е свързано с древногръцката митилогия. Пандора е красива девойка, която получила от Зевс кутия, в която били затворени всички беди. Въпреки забраната тя я отворила и оттогава нещастията се пръснали между хората. Разбира се, цветето е кръстено на Пандора заради красотата й и заради обилните семена, които се пръскат с “взрив” при узряване, а не защото носи нещастие.
Обикновено по нашите географски ширини се отглежда жасминовидната пандорея, която през лятото украсява балкони и градини, а през зимата обитава топлите стаи. Жасминовидна е наречена, защото листата и ароматът й са много близки до жасминовите. Като саксийно растение пандореята достига до около 6 м дължина. Това налага да й се осигури опора или стълбичка, по която да се увива. На фона на яркозелените листа с особен ефект изпъкват прекрасните ароматни цветове. Те са обагрени в нежен розов цвят, достигат до 5 см в диаметър и са събрани в големи съцветия.
Тази дъщеря на тропиците не се бои от палещите лъчи на лятното слънце. Може да понесе и лека сянка, но това веднага се отразява на цъфтежа. Свежият въздух в градината или на терасата спомага за доброто й развитие. Водата също трябва да се дава в изобилие, но да се следи да не се задържа в подложката.
През зимата саксията се прибира ва топло и светло помещение. Полива се редовно, без да се прекалява. Оросяването се отразява благоприятно.
През пролетта се пресажда в добре дрениран съд в съответствие с големината на растението. Почвата трябва да е лека и богата. Тогава се прави и лека обрезка, а изрязаните части се използвата за размножение.
Пандореята се размножава със семена, резници и отводи. Това се прави през пролетта и обикновено поникването и вкореняването са успешни.
Когато си завъдим няколко пандореи, може да експериментираме, като оставим едно-две растения през зимата навън. Засаждаме ги направо в добре наторена почва и ги покриваме със слама, листа и други материали срещу измръзване. Ако през пролетта израснат отново, можем да си ги отглеждаме като градински храсти.
Тайните на успеха
Светлина: Обича силно слънце.
Вода: Полива се редовно, без да се задържа излишна влага.
Влажност на въздуха: Няма претенции.
Подхранване: През лятото с торове за цъфтящи растения.
Необичаен дългоцъфтящ член на семейството на скабиозите. Трудно може да сбъркате цветовете му. Стъблата са високи около 90 см. В средата на лятото на всяко от тях се появява клас с ефектни почти прозр...
Оплисменусът е чудесна алтернатива на традесканцията. Тънките стъбла бързо се разпростират и се стелят грациозно. Понякога се препоръчва за покриване на почвата между две растения (почвопокривен), но ...
Дърво за парк, а не за обикновена градина - добре отгледаният екземпляр ще се извиси над 21 м Кастанеята издържа на суша, живее дълго и след горещо и сухо лято ражда плодове, които се ядат. Сортове:...
Растение за лехи, получило популярност към края на 90-те години. Сега в каталозите ще откриете семена, а в градинските центрове - млади растения. През летните месеци над нежните листа се появяват огро...
Малколмия