Мястото на растението е в остъклена градина, въпреки че може да го държите в голяма стая няколко години. Проблемът е, че цъфти от лятото до ранна есен и през това време трябва да е на открито. Класовидните съцветия са съставени от мънички цветчета, които с прецъфтяването избледняват до бяло.
Х. андерсонии е вечнозелен цъфтящ храст, който достига височина 90 см. Листата му са удълженоелипсовидни и кожести. Цветовете са розови или бледоморави. Сортът variegata има листа с кремави краища.
Тайни на успеха
Температура: Умерено топло, през зимата дръжте на хладно (10-15°С).
Светлина: Ярко осветено или полусенчесто място; предпазвайте от ярка слънчева светлина.
Вода: Поливайте обилно от пролетта до есента, а през зимата – по-малко.
Влажност на въздуха: От време на време пулверизирайте листата.
Пресаждане: Ако е необходимо през пролетта.
Размножаване: През лятото или лятото направете стъблени резници.
Не бива да бъркаме това интересно и не много известно цвете с лотоса – свещеното растение на будистите. Лотусът е очарователно ампелно растение от Канарските острови, от семейство Бобови. Изящно падащ...
Дюлята е един от най-слабо разпространените овощни видове у нас. Тя се отглежда основно от любителите овощари в смесените овощни градини. Плодовете на дюлята имат грубо, тръпчиво и с каменисти обра...
Има едногодишни хелихризуми с „вечни" цветове и многогодишни джуджета за алпинеума. Едногодишните приличат на кичести маргаритки. Истинските цветове са само в центъра, а най-ефектни са заобикалящ...
Наричат го още спанаково цвекло, защото листата му се използват като спанака. Те са богати на витамини и минерални соли, както и на белтъчни вещева. Манголдът (Beta vulgaris sulsp. cicls Garke) е дв...
Амарантус (декоративен щир)