Мястото на растението е в остъклена градина, въпреки че може да го държите в голяма стая няколко години. Проблемът е, че цъфти от лятото до ранна есен и през това време трябва да е на открито. Класовидните съцветия са съставени от мънички цветчета, които с прецъфтяването избледняват до бяло.
Х. андерсонии е вечнозелен цъфтящ храст, който достига височина 90 см. Листата му са удълженоелипсовидни и кожести. Цветовете са розови или бледоморави. Сортът variegata има листа с кремави краища.
Тайни на успеха
Температура: Умерено топло, през зимата дръжте на хладно (10-15°С).
Светлина: Ярко осветено или полусенчесто място; предпазвайте от ярка слънчева светлина.
Вода: Поливайте обилно от пролетта до есента, а през зимата – по-малко.
Влажност на въздуха: От време на време пулверизирайте листата.
Пресаждане: Ако е необходимо през пролетта.
Размножаване: През лятото или лятото направете стъблени резници.
По-скоро любопитно, отколкото красиво растение. Големите листа се разпростират като ветрило, а едрите цветове имат характерните за семейството на арумите покривало (спата) и кочан (спадикс). Миризмата...
Елегантно растение, но трудно се намира. При добри условия расте бързо и достига височина 90 см, но при стайни условия не цъфти, а има красиви цветове. Отглежда се като листнодекоративно растение в от...
Обикновено се купува В. тинус – вечнозелен храст с тъмнозелени листа. Сортовете включват purpureum (листа с пурпурни петънца) и variegatum (листа с кремави краища). Няколко калини са популярни гради...
Растението не се радва на особена популярност - не е достатъчно ефектно. Съцветията приличат на цветовете на глухарчето, стъблата са изправени, а листата - копиевидни. Многогодишният крепис е подходящ...
Фуксия (обичка)