Тунбергията, известна между любителите като Чернооката Сузана, е сред най-популярните увивни растения. Със своите ярки цветове, от които надничат черни “очички”, тя привлича погледите към най-слънчевите балкони. Тук цветето или виси от сандъчета и кошнички, или оплита перила и решетки. Тъй като нараства извънредно бързо, само няколко засети семена са достатъчни, за да успеят напълно да закрият некрасивата стена или да спрат любопитните погледи. Прекрасно изглежда обаче и в южните светли помещения, стига да й се осигури нужната въздушна влажност.
Дългите стъбла на тунбергията достигат до 2-2,5 метра и са плътно покрити със сърцевидни наситенозелени листа. Цветовете с форма на фунийки се появяват непрекъснато от юни до октомври. Те имат красиви багри – бяла, кремава, жълта, оранжева или бледокафява.
За да вирее добре, на тунбергията трябва да се осигурят условия, подобни на тези в родната й Източна Африка. Най-вече растението не понася сянка – колкото по-силно го припича слънцето, толкова му е по-добре. През лятото най-подходящи са южните или западните балкони, а за зимата трябва да се настани на южен прозорец в помещение с температура около 14-16 градуса. Много важна е влажността на въздуха – тя трябва да е доста висока. През лятото това се постига с често оросяване, в горещите летни вечери може да й се устрои истинско къпане под душ. През зимата, когато има опасност поради сравнително ниските температури да се получи загниване, около саксията се поставят влажни изпаряващи материали – мъх или торф. Преди да внесем цветето за зимуване, трябва да го подстрижем съвсем ниско.
През пролетта, щом премине опасността от слани, го изнасяме на свеж въздух или му осигуряваме добро проветрение. Много бързо то ще ни зарадва с буен растеж и обилие от цветове. За целта обаче трябва редовно да поливаме и да го пазим от силните ветрове. Ако допуснем почвата да изсъхне силно, листата ще окапят и ще се оголят грозно стъблата. Не бива да се прекалява с подхранването, защото ще се развие красива и гъста листна маса, но цветовете ще бъдат малко.
Тунбергиите се размножават със семена и резници. Колкото по-рано се засеят семената, толкова по-силно ще се развият младите растения, преди да бъдат настанени на постоянното им място на терасата или в градината. Почвата трябва да е лека и хранителна. Прищипването допринася за разрастването на младите тунбергии.
Тайните на успеха
Светлина: Обилна и ярка.
Вода: Редовно умерено поливане.
Влажност на въздуха: Висока.
Подхранване: 1-2 пъти месечно.
Иксиолирионът не е роднина на иксията въпреки името и подобните си изисквания. Намира се трудно. На открито се отглежда на топло и слънчево място, но за предпочитане е да засадите през март за цъфтеж ...
Минзухарите, които повечето хора купуват, са сини и жълти, едроцветни холандски хибриди - цъфтят след кокичетата и преди лалетата. Но разнообразието от минзухари е много по-голямо - едни цъфтят през я...
От отглежданите у нас субтропични растения, смокинята има най-голямо разпространение. В естествени находища е разпространена по Южното Черноморие, в Петричко-Санданския район и в някои други микрорайо...
Дионеята, или венерина мухоловка, спада към растенията хищници. Тези растения по правило обитават бедни почви – торф или пясък, и компенсират недостига на хранителни вещества чрез способността си да у...
Сенецио