Още от древността са познавали хинапа, наречен още финал, джидживка. У нас това растение обаче има ограничено разпространение, макар че представлява интерес за любителите. Среща се в Южна България, по крайбрежната зона, около Варна и в някои селища на Северна България. Поради ценните качества на плодовете има голямо значение като десертна, диетична и лечебна храна.
Хинапът се отнася към семейство Rhamnaceae, род Zinzyphus, в което има повече от 50 вида. Растението е силнорастящо дърво, но може да бъде оформено и като храст, достига на височина от 4 до 12 м. Сухо- и студоустойчиво, притежава разкривени клони и зигзаговидно извити клончета. На всяко коляно има многогодишно клонче почти без междувъзлия. През пролетта от него израстват до 15 тънки смесени леторасти, наричани едногодишни опадващи клончета. Те носят листата и плодовете и опадат през зимния период.
Хинапът започва да плододава твърде рано. Цветчетата са дребни, жълти, събрани в основата на листа. Богати са на нектар. Цъфти от втората половина на юни чак до август. Плодовете узряват в началото на септември. Дърветата плододават изобилно всяка година.
Плодовете са топчести до яйцевидни, дребни - от 1 до 5 грама, и едри до 20. Кожицата им е плътна, червеникава до тъмнокафява. Костилката е с вретеновидна форма, заострена от двете страни. Съдържат до 63 % захари, от 185 до 860 мг%, витамин С, предимно ябълчна киселина, белтъчини, пектини, танини, витамин А, рутин. Затова освен високата хранителна стойност плодовете имат и значение като лекарство. Препоръчват се на хора, страдащи от хипертония, простудни заболявания, проблеми с дихателните пътища. Сдъвкани, листата му имат антисептично действие.
Расте добре на различни почви, но най-благоприятни са хумусно-карбонатните и чакълестите. Мястото трябва да е с източно или южно изложение. Дърветата понасят засенчване. Те се засаждат на разстояние 5 х 5 до 6 х 6 м, но може да се наредят и като плет (4 х 1 м). Височината на стъблото на храста е от 60 до 150 см. Резитба за плододаване не се прави, но се отстраняват повредените и най-провисналите клонки.
Размножава се със семена и по вегетативен начин. Растенията, поникнали от семка, дават първите си плодове още на втората година. Затова обаче трябва предварително да се стратифицират във влажен пясък.
Растенията се нападат основно от хинаповата муха, която поврежда плодовете. През есента трябва да се събират и унищожават всички опадали плодове, а към края на юни - началото на юли да се пръска.
Тагетесът е най-популярният източник на жълти и оранжеви багри в лехите. Лесно се отглежда от семена, вирее при всякакви условия, цъфти от юни до първите студове, цената на разсада е ниска. Мненията з...
Видовете и сортовете на еупаториума са високи и изправени растения. Растението не е подходящо за малък или строго оформен бордюр. Най-добре ще е да го разположите на място с диви цветя или в мочурлива...
Популярните сортове на клематиса са катерливи. Едни са подходящи за бордюра - там слабите им стъбла могат да бъдат оставени да се катерят по нискорастящите храсти. Може да закрепите стъблата с подпорк...
Ако осигурите на дойцията достатъчно място, през юни цветчетата ще покрият целия храст. Подходяща е за малка градина, тъй като повечето сортове не надвишават 1,2-1,8 м. Цветовете са обикновени или кич...
Мушмула