Лизимахията – красиво цвете и полезна билка

Лизимахията, позната доскоро само като билка, през последните години се сдоби със славата на модерно декоративно растение.
Това е един голям род, който включва около 200 вида. Те са много разнообразни и се срещат в широк ареал. У нас най-разпространена е L.numularia. Известна е като кръглолистно или пълзящо ленивче. В Русия я наричат ливаден чай. Среща се в Япония, Северна Америка, Западна Европа и на Балканския полуостров. Лизимахиите са многогодишни тревисти растения със слабо разклоняващи се стъбла, които достигат 10-50 см дължина. Те обаче не са изправени, а пълзят по земята, затова на височина достигат едва 8-10 см, като често образуват приказен килим.
Много красив е сорт Aureum известен още като Goldilocks. Неговите листа са златистожълти и са красиви през целия вегетационен период. За да изявяват пищната си красота, растенията трябва да са на сянка.
Лизимахията предпочита добре дренирани, но богати на хранителни вещества почви. Мястото може да е слънчево, но предпочита полусянка. Размножава се чрез семена и вегетативно. Семената се засяват през март-април. Поникват бързо. Засаждат се на открито при разстояния 20 х 20 см или в саксии и още първата година растенията придобиват декоративност. През следващите години може да се вкореняват резници, които при достатъчно топлина и светлина се прихващат лесно.
Доскоро растенията се използваха предимно за оформяне на бордюри и почвопокривно. Сега обаче лизимахията е едно от модерните цветя, използвано за засаждане на зидове. Тънките нежни стъбла бързо увисват надолу и ефектът е превъзходен. Но този вид е много подходящ и за зацветяване на алпинеуми или изолирани каменисти места в двора.
Цялото растение съдържа сапонини и танинови вещества. Затова по време на цъфтежа можете да обирате стъблата и да ги изсушавате на сянка. Използва се при диарии и дезинтерии, възпаление на устната кухина, при рани и кожни възпаления. Вътрешно се приема под формата на запарка – 2 чаени л. за 1 чаша вряща вода – за един ден. Народната медицина препоръчва смачкано на каша прясно растение с малко топла вода за лапи при рани и отоци. По няколко листенца, прибавени към билковия чай придават приятен аромат и увеличават профилактичното действие на чая.

Разнообразието е голямо

L. punctata произхожда от Югоизточна Европа. На височина растенията достигат около 80 см, затова трябва да се разсаждат на разстояния 50 х 50 см. Различава се от останалите видове, че стъблата са стройни и изправени, покрити със силно удължени до 15 – 20 см листа. Разположени са по стъблото на етажи. В пазвите им на групи се показват по много цветове. Те са интензивно жълти с лек червеникав оттенък в основата си. Цъфтежът протича през юни-юли. Растенията са капризни – изискват задържаща влагата почва и обезателно полусенчесто място.
L. clethroides произхожда от Китай и Япония. Растенията рязко се отличават по външен вид от до сега представените. Стъблата често достигат на височина повече от 1 метър. Дългите със заострен връх листа са тъмнозелени, но през есента неочаквано се превръщат в оранжеви или червени. Съцветията, около 15 см дълги са на върха на разклоненията. Съставени са от множество чисто бели, дребни, звездовидни цветчета, разтварящи се постепенно от основата към върха. Те са много чаровни, защото са извити като малки арки. Цъфтят от юли до септември. И този вид предпочита влажни почви и сенчести места. Използва се освен за оформяне на лехи, така също и за производство на рязан цвят.