16.09.2019 година
1564339898.swf
Р
ецепти за дома
 4665 |  0 
Най-важното за мозайката
Преди хиляди години хората събирали малки камъчета, парчета стъкло и отломки от керамична посуда, за да украсят своите домове с рисунки. Те покривали с мозайка подове, стени, тавани и дори мебели.

Мозайката не е загубила своята популярност и в наши дни. Това се обяснява с факта, че тя има редица неоспорими достойнства: лесно се полага, с нея може да се облицоват криволинейни повърхности и освен това мозаечните пана позволяват да се създадат неповторими и разкошни интериори. В последно време все по-често може да се срещне в новите домове. На смяна на позабравените старинни секрети са дошли промишлените технологии за производство и полагане на мозаечни композиции.

Малко история

Най-древният достигнал до нас исторически паметник с мозайка са останки от орнаментален декор за облицовка на стена и полуколони от древношумерски храм в град Ур (IV хилядолетие преди н.е) изработено от изпечени глинени плочки. Древните римляни наричали тази техника opus musivum – което означава “съставен от парчета”. В българския език терминът идва от италиански или френски език, в който звучи като mozaico (на италиански) и mozaique (на френски). В Древна Елада, Рим и Византия това изкуство получило изключително широко разпространение, след което било забравено за дълго и се възродило едва в средата на XVIII век.

По начина на изработка мозайките се делят на три основни групи:

• Наборна мозайка, съставена от неголеми кубчета или пръчици. Към този тип се отнасят римските и византийските мозайки.
• Пластична мозайка, направена от по-големи или по-малки пластинки от натурален камък или печена глина. Към тази група се числи например Флорентинската мозайка.
• Мозайка от множество малки късове, които са съединени в обща картина.

Материали

Мозайката днес се прави от какво ли не, но както и преди популярни остават естественият камък и смалтата. Късчета от който и да е твърд материал, притиснати плътно едно до друго, се закрепват към основата с помощта на цимент, хоросан, лепило или восък. В зависимост от предназначението мозайката бива каменна, стъклена, дървена, от керамични плочки, раковини, кожа и др.
Поради своята природа мозайката позволява да се експериментира с различни материали и безброй рисунъци. Ето защо за нейното създаване подхождат също малки късчета цветно стъкло, мъниста, парчета от натрошени глинени съдове, резени мрамор и гранитни плочи, варовик, стъклени позлатени плочки, филц, глазирани и неглазирани керамични плочки.

Камък

Камъкът някога е бил основен материал за направата на мозайка. Още древните гърци са използвали за тази цел камъчета. Макар цветната палитра на чакъла да е била ограничена в доста стеснен спектър, древните гърци създавали мозайки с потресаваща красота и изящество. Чакъл и речни камъчета се използват и сега – все пак тези материали лежат буквално под краката ни.
Разбира се, на първо място е мраморът в разнообразни природни цветове, както в различни отенъци на бялото и черното. Две еднакви парчета мрамор не съществуват. Гранитът е камък с равномерни шарки, който е по-здрав от мрамора. Той е оветен в естествени земни цветове. Мрамор и гранит се допълват прекрасно един с друг.
Третият тип каменна плочка е шиста, с който основно се покриват подове, покрити дворчета и пътечки. Независимо от цветовото разнообразие на шистата (от черно до различни тонове на сивото), неговата пластична структура прави този камък незаменим в много мозаечни композиции.

Стъкло

Стъклото е един от най-ценените мозаечни материали благодарение на неговите отражателни свойства и огромно количество цветове. От цветно и прозрачно, но боядисано стъкло се съставят красиви мозайки, благодарение на светопропускливата му повърхност. И все пак най-разпространени са непрозрачните стъклени плочки, изработени специално за мозайка по индустриален модел.
Витражното стъкло, наричано още венецианско, се формира машинно в тънки квадратни плочки с гладка повърхност на лицевата страна и леко скосени краища. Обратната страна на такава плочка често бива покрита с жлебове, но може да бъде и гладка в зависимост от производителя. При използването на плочки по принцип набраздяването и скосените краища дават допълнително сцепление, но при малките парченца не са много удачни. Плочките от витражно стъкло се продават прикрепени на листове хартия или капронова мрежичка. Те биват различни размери - най-често това са плочки със страна на квадрата 2 см и дебелина 3 мм. Витражното стъкло се произвежда в различни цветове, в това число с жилки злато или мед. То е устойчиво към студове, невероятно здраво е и не се смачква. Смалтата представлява направени ръчно стъклени плочки. Те се пускат в относително малки количества и се изработват по класическа технология.
Разтопеното стъкло, оцветено с метални окиси, се пресова на големи плочи – например с дебелина 1 см, които след това се разрязват на малки правоъгълници. Направената линия на среза става страница на всяко късче. Получава се присъща само на този материал пробляскваща повърхност. Смалтата бива във всички цветове на дъгата и с разнообразни размери, но най-често се среща 1,5х1,5 см. Смалта се продава на големи парчета или прикрепена към хартия.

Керамика

Керамичните мозаечни плочици са вероятно най-забележителните от съществуващите материали. Те биват с глазирана и неглазирана повърхност. Амплитудата на цвета е от бледопастелни до наситени основни цветове, включително и многото вариации, които предлага камъкът, а и други природни материали. Неглазираната плочка не променя цвета си и е особено добра, тъй като може да се поставя, както ви е удобно. Глазираната плочка се получава чрез нанасяне на кремава основа на тънък цветен слой – блестящ или матов. Твърда и плътна, плочката може да издържа ниски температури. Най-разпространени са мозаечните плочки с квадратна, шестоъгълна и осмоъгълна форма. Обикновено мозаечните плочки се продават прикрепени към мрежа, което опростява нейното полагане.
Използването на мозаечни плочи на подове в антрета, холове, входове и коридори, където тя изпитва максимално натоварване, служи като добро доказателство за дълготрайността на материала. Художествено положената плочка може да бъде истинско произведение на изкуството. Керамичната плочка е отличен материал за облицоване на практически всякакви повърхности в банята и в кухнята. Особено ефективно се използва около умивалници и кухненски плотове. Твърдата и здрава повърхност не се уврежда от ножове и горещи тенджери, освен това от нея лесно се отстраняват замърсявания и мазнини.

Начини за набор на мозайката

Наборът на мозайка става по два начина: прав и обратен. В първия случай изображението се полага непосредствено върху повърхността и се закрепва в слой мазилка. Това е най-древната техника, именно тя е била характерна за римската и византийската мозайкаV Разбира се, такава работа изисква особено майсторство и усет, да не говорим за огромната загуба на време. Обратният набор се използва основно след XVIII век и е много по-прост. При такава техника изображението се полага върху хартиен шаблон с лицевата страна надолу. В резултат възниква не просто ефект на мозайка в привичното й възприемане, а илюзия за приглушен блясък и структура сякаш не е камък, а гоблен или килим. Тази техника позволява да се въплащават в мозайката живописни оригинални картини.

Мозайката днес

Съвременното мозаечно изкуство е станало достъпно на по-широк слой потребители благодарение на технологията на матрична сглобка. Същността й се състои в това, че мозайката се произвежда във вид на квадратчета с размери 20х20 или 10х10 мм. Върху рисунъка, който трябва да се възпроизведе от мозайка по начина на матричния сбор, се нанася мрежа с отворчета (килийки), съответстващи по размер с габаритите на мозаечните елементи (20 или 10 мм). Във всяка килийка се полага квадратче мозайка в съответния цвят. В резултат на това се получава малко опростено, но достатъчно приближено до оригинала копие на рисунката. При необходимост от получаване на по-точно копие се използва техниката на римската мозайка. В този случай отделните стъкла се подлепват за по-точно предаване на контурите и повишена възприемчивост на паното.
05.02.2015 г. / Атанас Желязов

Въведете дума

Изберете рубрика
 
Приятели на Рецепти
 
 
Всички права запазени
РЕЦЕПТИ.БГ 2010 -2019