Децата - какво не бива да им казваме

Често, завърнали се вкъщи изморени и изнервени, на ръба на изтощението, си го изкарваме на най-невинните - децата. Достатъчна е само една погрешна стъпка от тяхна страна, за да им наговорим необмислени неща. После, разбира се, съжаляваме. Веднъж-два пъти поведението ни няма последствия, но ако прекалим, рискуваме да нарушим душевното им равновесие.

„Ти си лош, искаш да ме подлудиш"

С тези думи едновременно обвинявате детето в две неща - че е непоносимо и че се стреми да ви причини болка. В резултат малкият пакостник се чувства отхвърлен и едновременно с това му се насажда чувство за вина за нещо, което със сигурност не е целял, За него вашето обвинение означава, че ще го обичате само добър и изпълняващ всичките ви желания. Ако постоянно го шантажирате по този начин, можете да накарате детето да се откаже от собственото си „аз", да го превърнете в безлично същество.
По-добре кажете: „Това, което направи, е лошо!" или „Поведението ти не ми харесва". Друга възможност е да промените смисъла: „Опитай се да бъдеш по-мил!" или „Изненадана съм от постъпката ти".

„Не прави това, ще се нараниш!"

Тази банална фраза или близката до нея „Знаеш, че няма да успееш" детето слуша от най-ранна възраст. Повечето родители, които непрекъснато предричат катастрофи и неуспехи, са водени от най-добри чувства - те всъщност искат да спестят на децата си разочарованието от провалите. Знайно е обаче, че неуспехите играят положителна роля за оформянето ни като личности, а цената на самостоятелността непременно включва в себе си цицините и паданията. Въпреки добрите намерения, които ги тласкат, родителите квачки трябва да премислят поведението си и да приемат болезнените моменти, защото те помагат на децата им да пораснат.
По-добре кажете: „Има опасност да се удариш." Така предупреждавате детето и то само поема отговорност за действията си. Друг начин да го предпазите е, като изразите своите страхове: „Боя се, че ти..,", „Надявам се да можеш..." Така то ще бъде нащрек.

„Вземи пример от сестра си (брат си)!"

С това изречение, в което изтъкват чужди достойнства, родителите наливат допълнително масло в огъня и разпалват ревност и съперничество между де цата си. Нароченият за „черна овца" малчуган започва да вярва, че каквото и усилие да положи, това няма да се забележи, защото „ангел" в очите на родителите е другото дете. Тогава защо да се мъчи?
По-добре кажете: „Направи малко усилие над себе си," Без да правите сравнение, само му припомнете какво очаквате от него.

„Не ставаш за нищо"

Една от най-вредните фрази на света. Повтарянето й, равнозначно на душевно малтретиране, оставя дълбоки следи в психиката на „некадърника", както сте го квалифицирали, и води до пълна липса на доверие в собствените му качества. Подобно поведение имат родители, които също са били жертви на ужасно отношение от страна на майка си или баща си. В резултат самочувствието им е толкова ниско, че трудно могат да си представят собственото дете в по-добра светлина.
По-добре кажете: „Бъди по-упорит, ти си достатъчно способен." Не се колебайте да окуражавате детето при всеки удобен случай.

„Това е за твое добро"

Сигурно не бихте реагирали особено положително, ако мъжът ви ви повтаряше като латерна: „Правя го за твое добро." Когато родителят непрекъснато изтъква собствените си качества и способност за преценка, той принизява до нула тези на детето и така му отнема правото на собствено мнение. Всъщност децата узряват доста рано и прекрасно знаят какво харесват и какво не. Те имат право да не обичат зелен фасул или салата, дори да са „пълни с витамини". И да се разхождат без чорапи, когато на възрастните им е студено.
Понякога е по-добре да не казвате нищо. А когато държите на мнението си, просто поставете детето пред свършен факт: „Знам, че нямаш желание, но в момента е важно какво искам аз." Все пак внимавайте да не прекалите с налагането на авторитета си.

„Ти си малко чудовище" или „Ти си невъзможен"

„Чудовището" разбира, че не могат изобщо да го понасят, докато всъщност нетърпимо е само поведението му в момента. Детето страда от това заключение и може да стане още по-агресивно.
По-добре кажете: „Няма да те търпя повече!" или „Премина всякакви граници". В критична ситуация родителите трябва навреме да си припомнят думичката „стига".

„Ти си непоправим"

От това се подразбира: „Изобщо ти нямам доверие." Вие поставяте етикет на детето си, или, с други думи, не му предлагате възможност да се промени. Сякаш сте му отредили несменяема роля. И когато то действително направи усилие над себе си, никой няма да го оцени.
По-добре кажете: „Обеща ми да се прибереш навреме." Друга възможност: „Ако това се повтори, ще бъдеш наказан." Родителят напомня правилата, детето си прави изводите.

Други фрази „убийци", които трябва да избягвате:

• Писна ми от теб.
• Нямаш чувство за самосъхранение.
• Правиш само това, което е в твой интерес.
• Още си бебе.
• Какви грижи може да имаш?
• Не те обичам повече.
• Вече не те смятам за моя дъщеря (син).
• Помисли какво зло ни причиняваш.
• Живея само заради теб.
• Срам ме е от теб.
• Какво да правя с теб?