Непознатата лахеналия

Едно модерно луковично растение, което се появи у нас от няколко години. Много от любителите са го засадили на открито и са претърпели провал. Тези многогодишни растения не само при нашите условия, а и в Европа се оглеждат като саксийни. Образуват зелени листа, които подобно на панделки леко се извиват надолу. Безлистното цветоносно стъбло е месесто, кухо, изправено. На връхната му част, както при зюмбюла, са наредени множество тесни, наведени камбанки. Тази особеност, както и произходът на растенията са повод за популярното наименование “южноафрикански хиацинт”.
Когато се отглежда като стайно растение, изискванията на лахеналията към топлината са направо скромни. Докато луковиците се вкоренят температурата трябва да е около 5°С. Тя дълго може да остане такава, но по време на цъфтежа оптималната температура в помещенията трябва да е около 15 градуса. Обича много светлина. Недостатъкът й е, че не понася помещения с парно отопление. Това в днешно време ограничава разпространението й. Отношението към влагата се променя.По време на цъфтежа почвената смес винаги трябва да е влажна.
След прецъфтяването лахеналията трябва да премине задължителен период на покой. Това налага поливането постепенно да се намали. Когато листата пожълтеят то се прекратява окончателно. През време на покоя - от май до септември температурата трябва да е около 12°С, а почвената смес - съвсем суха. Най-добре е в този период саксиите да са в избено помещение, или заровени на сянка някъде в градината.
Лахеналията образува странични луковички - детки, чрез които се размножава.Отделят се от майката през септември. Засяват се веднага по 5-6 в саксии номер 12. При това почвената смес трябва да е едва до връхчето на луковичката. Смеската се съставя от листовка, чимовка и пясък в равни части. Саксиите се дренират добре. Подреждат се на прохладно светло място до прозорец.