Гладиолите – как да ги засадим

Това цвете с величествено изправени цветоносни стъбла намира широк прием в нашата страна. То завладява интераса на любителите и с факта, че селекционерите непрекъснато създават нови сортове с високо декоративни качества. За да получат качествени цветя, снабдилите се с посадъчен материал трябва да са на ясно с характиристиката и биологичните изисквания на този вид.
Всяка година в почвата гладиолите образуват подземни органи, които служат като резервоар за натрупване на резервни хранитерни вещества. Състоят се от плоско дънце и разположена над него част, която е с месеста консистенция. Хранителните вещества се натрупват точно в тази част, а не в отделни люспи, както е при истинските луковици. Затова при гладиолите те се наричат грудколуковици или по-често клубенолуковици. На върха всяка клубенолуковица има оформено централно око (пъпка) от активно делящи се след засаждането клетки. Освен него има и странични, по-малки по размери и различни на брой очи. Обвивката на клубенолуковиците се образува от влагалищни части на листа, които след като в края на вегетацията изсъхват, служат като предпазни люспи.
През вегетационния период от връхната пъпка се оформя една млада, наричана дъщерна или заместваща клубенолуковица. Тя е с правилна, овалноудължена форма и през следващата година е многа жизнена. В зависимост от сорта и условията на отглеждане, ще откриете, че при отделни растения се активират различен брой от страничните пъпки. Така при изваждането в едно гнездо може да откриете 2-3, та и 4 до 6 нови клубенолуковици с различна големина. С най-високо качество са тези, чиято височина е почти равна на диаметъра, а дънцето е малко – не повече от 1 см. В основата на всяка от тях, като венец е възможно да са подредени множество миниатюрни клубенолуковички, наричани „детки”.

Правилата:

Преди да засадите гладиолите изберете място, което е слънчево и защитено от силни ветрове. Почвата да е лека, да не задържа излишна вода, но да е богата на хранителни вещества. Най-подходящи са песъкливите почви, с лек примес от глина. В по-леките почви развитието протича по-интензивно, затова цъфтежът настъпва с няколко дни по-рано. За предпочитане е, реакцията на почвата да е неутрална – със стойност на рН около 7. Киселата почва не е желателна. За да се избегне, се препоръчва да се варува. Прекопава се (или се изорава) дълбоко още през есента. Напролет се обработва плитко. При необходимост се оформят лехи.
Запомнете, ще започнете да засаждатe гладиолите, когато почвата на дълбочина 10 см се затопли до 10°С! У нас това обикновено настъпва в началото на април. За да имате по-продължително време цъфтящи растения може да разпределите посадъчния материал така, че да засаждате на няколко срока. Това може да продължи да края на юни.
Разстоянията за засаждане зависят от едрината на посадъчния материал. За да осигурите достатъчно хранителна площ, най-едрите клубенолуковици засаждайте на разстояния 15 х 15 см. За по-дребните може да намалите.
Много важно е правилно да определите и дълбочината, на която ще засаждате. Тя зависи както от едрината на материала, така и от вида на почвата. При леки почви едрите клубенолуковици трябва да засаждате на 10-12 см, а по-дребните – на 6-7 см дълбочина. При по-тежки почви се засажда по-плитко. За по-лесно запомнете правилото, спазвано от добрите градинари – всяка клубенолуковица да се засажда на дълбочина, равна на три пъти височината й.