Основни правила за резитба на овошките

В зависимост от метеорологичните условия през отделните години и в различните райони, резитба на овощните насаждения се извършва от средата на февруари до края на март. Във всички случаи тя трябва да приключи преди набъбването на пъпките.
С резитбите може да се окаже много добро влияние върху растежа, плододаването и дълголетието на овощните дървета, ако те бъдат съобразени с възрастта и конкретното състояние на растението като цяло, а също така и на отделните клони и клонки. При младите овощни растения резитбите основно са свързани с формирането на короната. Целта на тези резитби е по-бързо формиране на здрава и по-рехава корона, в която по-пълно да се огряват плодовете и листата от слънцето. Резитбите за формиране продължават до затихване на растежа в центробежна посока и встъпване на дърветата в началото на редовно плододаване. Характерно за този период е, че растежът е много буен и в началото се изразява главно в удължаване на клоните и клонките, а по-късно започва и по-интензивно разклжняване.
По принцип резитбите при младите растения трябва да бъдат много слаби. Колкото по-малко се реже през този период, толкова по-рано настъпва плододаването. Само първата резитба след засаждането е по-силна, като с нея се определя височината на стъблото и се уравновесява надземната част с нарушената коренова система. Има и случаи при някои корони, когато новозасадените дръвчета не се съкращават, а стъблото се оформя по-късно. Такива са вретеновидната корона при ябълката и крушата и свободно растящата корона при прасковата.
По-нататък, в зависимост от типа на короната, се избират подходящи клонки за водач, скелетни клони и скелетни разклонения. За скелетни клони и скелетни разклонения се избират клонки с по-голям ъгъл на отклонение (45-60 градуса) и по-разредено разположени. Не трябва да се прекалява с броя на скелетните части, закото това ще доведе до силно сгъстяване на короната. Избраните клонки за водач и скелетни клони се съкращават само, ако са израстнали над 60-80 см, като се съобразяваме с мястото на скелетните клонки по водача и на скелетните разклонения по тях.
При избора и формирането на скелетните части трябва да се спазва принципа на съподчиненост. Това означава, че водачът трябва да бъде най-добре развит, следван от клоните на пръвия етаж и постепенно техните размери към върха да намаляват. Това се отнася и за скелетните разклонения.
През периода на формирането се премахват само някои клонки конкурентни на скелетните части и такива израстнали към вътрешността на короната. По-слабите и умерено растящи клонки не се третират с никакви резитби, независимо от местоположението им и посоката на растеж. Премахват се само израстналите по стъблената част. Особено вредно е излишното съкращаване на клоните и клонките при младите растения. При тях се допуска известно сгъстяване на короната, като в началото на плододаването се извършва постепенно в продължение на няколко години.