Камелията – тази капризна красавица

Камелията произхожда от земите на Япония, Индия и Китай и е известна като най-капризната сред цветята. Начинаещите любители не само у нас, но и в Европа от много любов я поставят в топли помещения, които тя трудно понася и започва да страда. Постарайте да спазвате няколко правила:
Капризите на камелията към топлината се задоволяват лесно. За да се развива добре и да цъфти пищно тя изисква температурата да е в границите между 10 и 15°С. Най-подходящи за камелията са зимните градини, където освен приятната за нея топлина, намира и достатъчно влажен въздух, който е един от основните фактори за успех. Ако въздухът в помещенията е сух, пъпките започват да се свиват, покафеняват и опадат. За да се предодврати това, веднага след като растенията покажат пъпките, се пулверизират всеки ден. Бъдете внимателни! След като цветовете се разтворят, пулверизирането се прекратява, или се извършва така, че цветовете в никакъв случай да не се мокрят. Пръска се около растенията и се поставят съдове с вода за изпаряване.
Почвената смес винаги трябва да е умерено влажна, но да не подгизва от вода.
Камелията обича ярката светлина, но не трябва да е огрявана пряко от силното слънце. Затова правилно определете мястото й, а през лятото осигурете засенчване на растенията. Веднъж поставена на едно място камелията не понася да бъде премествана. Тя се “сърди”, дори ако само завъртите саксията.
По време на появата на пъпките и на цъфтежа растенията трябва да разполагат с достатъчно хранителни вещества. Затова подхранвайте с пълноценни торове за цъфтящи растения.
До тригодишна възраст ежегодно прехвърляйте растенията в по-големи саксии. След това - само през три или четири години. Това става през юли, когато цъфтежът е приключил и започва залагането на нови цветни пъпки! Почвената смес трябва да включва 2 части торф, 1 част листовка, 1 част чимовка и 1 част пясък. Така тя е рохкава и богата на хранителни вещества. Желателно е реакцията да е кисела, затова за предпочитане е листовката от иглолистни растения.