Влияние на почвата върху овошките

Почвата е средата, в която овощните растения развиват кореновата си система и се прикрепват, за да растат в изправено положение. Тя е основният фактор, от който зависи силата на растежа, родовитостта и дълголетието на тези растения. От нея те се снабдяват с хранителни елементи и вода, а също и с кислород от почвения въздух, необходим за растежа на корените.
Основната маса от кореновата система на дървесните овощни видове се развива на дълбочина до 60-80 см, но отделни корени проникват до 2-3 м, а при по-силно растящите подложки и при добра пропускливост на почвата и до 6-8 м дълбочина. Колкото по-силно е развита кореновата система във вертикално и хоризонтално направление и колкото по-голям обем почва обхваща, толкова по-добре се снабдяват растенията с вода и хранителни вещества, с което се осигурява по-добър растеж и плододаване.

Необходимите условия

За дървесните овощни видове е необходимо почвата да е пропусклива най-малко до 1,5-2 м на дълбочина, а за ягодоплодните - до 40 - 60 см. На почви с плитко разположена непропусклива материнска скала или непропусклив глинясал хоризонт корените не проникват дълбоко и се развиват главно в хоризонтално направление. Такива почви задържат излишна почвена влага и това допринася за задушаване (асфикция) на корените. Такова задушаване се получава и при високо ниво на подпочвените води, поради което не бива да се засаждат овощни градини в места, където подпочвените води се повишават, макар и за няколко месеца, по-високо от 0,8 - 1 м. Това се установява, като се постави по-широка тръба на дълбочина 1,5 - 2 м и през цялата година се наблюдава нивото на подпочвените води. Установено е, че през почивния период корените издържат на преовлажняване най-много 1-2 месеца, докато през вегетационния период - най-много 2-3 седмици.

Леките неутрални почви са най-подходящи

Освен физичните свойства на почвата и мощността на почвения хоризонт трябва да се установи и химическия състав на почвения разтвор. Повечето видове се развиват най-добре върху неутрални до слабо кисели почви. Бадемът, кайсията, смокинята, черешата и вишната, присадени върху махалебка се развиват сравнително добре и при слабо варовити почви. Особено чувствителни към по-високо съдържание на карбонати са прасковата, присадена върху праскова, и крушата, присадена върху дюля. Засадени върху варовити почви листата на тези видове пожълтяват още през лятото (хлороза), без да опадат и растенията загиват преждевременно.
Овощните растения се развиват най-добре върху почви с по-лек механичен състав. Такива почви са добре аерирани и са по-топли, но много леките почви имат по-лошо влагозадържане. Във връзка с това в полупланинските райони, където валежите са повече и изпарението е по-слабо, по-подходящи за овощни градини са по-леките и пропускливи почви. В по-топлите райони с по-малко валежи глинестите и по-влагоемки почви са за предпочитане. Изборът на видовете и подложките също трябва да бъде съобразен с механичния състав на почвата. Ябълката, дюлята и джанковата подложка при сливата, кайсията и прасковата понасят сравнително по-добре по-тежките и преовлажнени почви. Кайсията върху кайсиева подложка, прасковата върху прасковена подложка, черешата и донякъде крушата се развиват най-добре върху по-леки и пропускливи почви.

Влажността е решаващ фактор

Както много сухите, така и преовлажнените почви се отразяват неблагоприятно въряу растежа и плододаването. Оптималната влажност на почвата трябва да бъде около 75-85% от пределната полска влагоемкост.
Въздушният и топлинният режим на почвата също влияят върху развитието на кореновата система, а от там и на цялото растение. Освен от преовлажняване въздушният режим може да се влоши още и при затревяване и нередовни обработки.
Основните мероприятия, с помощта на които могат да се подобрят физичните и химични свойства на почвата, а също така хранителният, въздушният и водният режим, са риголването преди засаждането на дълбочина 60-70 см, редовните обработки, торенето и напояването на овощните градини.