Посланието на детската рисунка

Докато рисува, детето разкрива своя мъничък свят, изтъкан от скрити радости и несподелени тревоги. Невръстните му творби съвсем не са лишени от смисъл и символика. Напротив, ако се опитате да разтълкувате това, което на пръв поглед ви изглежда като драсканици, вие ще попаднете в плен на множество емоции -
емоциите на вашия наследник.

Детският свят

Независимо дали изобразява цвете, маса, стол, детето неизменно присъства в рисунките си със своите радости и тревоги. Страхът да не бъде отделено от майка си също намира отражение в тях. Те са израз и на представата му за заобикалящия свят, като цветовете, обектите и разположението им върху листа говорят много за чувствата на малкия художник.

Кафявото: „Не, мамо!"

Топлите цветове - червено, оранжево и жълто, изразяват отвореност към хората, докато студените -синьо, зелено и сиво, показват вглъбеност в себе си. Кафявото пък символизира бунта и противопоставянето. Използването на пространството върху листа също е показателно. Ако детето предпочита да рисува върху лявата страна, то се страхува да върви напред. На свой ред дясната страна отразява желанието му да поема рискове и да опознава света.

Рисунка в средата: „Щастлив съм!"

Обект, разположен в центъра на листа, ни подсказва, че детето е намерило свое местенце в живота, където се чувства удобно и защитено. Нормално е 4-годишното хлапе да предпочита лявата половина на листа. Но ако на седемгодишна възраст то продължава да разполага предметите в нея, това издава стеснителност. Фактът, че малкият ви любимец не престава да рисува оръжия, съвсем не е проява на агресивност от негова страна - момченцата осъзнават своята мъжественост, която изразяват чрез изобразяване на фалически предмети. Техните връстнички пък рисуват очи с дълги мигли, дамски чанти и огърлици. Петгодишното дете илюстрира с рисунките си това, което знае, а не това, което вижда. Прибавяйки уши на някое странно същество например, малчуганът е наясно с факта, че този орган му е необходим, за да чува.

Къща: „Нуждая се от собствено пространство!"

Децата обожават да рисуват къщи, които често придобиват формата и размерите на крепости, символизиращи не само желание за доминиране, но и стремеж към уединение в собствения свят.

Всяка рисунка носи послание.

За да го разгадаем, е необходимо да предразположим наследника си да говори за „творбата", като му задаваме различни въпроси: „А какво мисли дървото? Дали масата, която няма крак, страда?"
Отговорите ще направят рисунката разбираема и ще помогнат на детето да преодолее тревогите, които терзаят душата му.