Сем. Розоцветни – Rosaceae
Описание:
Бодливо малко дръвче или храст с тъмно сива и гладка кора. Листата са последователни, често с дълбоки изрези от триделни до седемделни, назъбени или заоблени, отгоре зелени, отдолу по-светло зелени. Цветовете са бели, събрани в щитовидни съцветия. Венчелистчетата са 5, елиптични, с 20 тичинки. Плодът е месест, червен, с една костилка. Цъфти м. май - септември.
Разпространение:
Из храсталаците и горите до 1500 м н.в. из цяла България.
Употребявана част:
За медицински цели се употребяват цветът с листата и плодът на растението.
Бране и сушене:
Цветът се бере в началото на цъфтежа или малко преди цъфтежа - м. май-юни. Суши се на сянка или в сушилня при температура до 40°С. Изсушената билка е с жълтеникаво-бял цвят, със слаб характерен мирис и нагарчащ вкус. Плодовете се берат при узряването им м. септември-октомври. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 55°С. Изсушената билка е с червен или тъмно червен цвят, без мирис и със сладникав вкус.
Действие и употреба:
Билката разширява кръвоносните съдове, има и нервноуспокоително действие. Използва се при високо кръвно налягане, сърдечни заболявания, атеросклероза, сърцебиене, безсъние, задух, увеличена простата.
Рецепта 1
2 суп. лъжици цветове се киснат 2 часа в 400 мл вряла вода. Запарката се прецежда и се пият по 100 мл 3 пъти на ден преди ядене.
Рецепта 2
1 суп. лъжица плодове се вари 10 мин в 400 мл вода. Отварата се прецежда и се пият по 100 мл 3 пъти на ден преди ядене.
Забележка: В народната медицина се употребява и черният глог, който се среща по-рядко и има подобно действие.
Дюля