Краставицата е топлолюбиво растение и семената започват да поникват при температура 15-20°С. Затова сеитбата на открито може да се извърши, когато температурата на почвата на дълбочина 15 см, трайно се е покачила до 13-14°С и не се очакват слани. Най-често такива условия, за районите на Северна България възникват след 20-ти април, а за Южна България с около седмица по-рано.
Краставиците имат високи изисквания и към почвата. За предпочитане са дълбоките, рохкави, топли, влагоемни и богати на органични вещества почви. Добри предшественици са добре торените култури, които оставят почвата рохкава и богата. Такива са картофите, фасулът, грахът, зелето, доматите и др. Не трябва да се отглеждат след култури от семейство Тиквови.
Избраната парцелка се подготвя през есента – изорава се дълбоко и се подхранва с оборски тор. Преди сеитбата почвата леко се прекопава, за да се натрошат едрите буци, оформят се лехите и поливните вади и се внасят по 2 кг суперфосфат и 1 кг калиев тор на 100 кв.м. площ.
За дългоплодните и средноплодни сортове площта се оформя на ниски лехи с ширина 1-1,2 м. В средата през 60 см се разпределят по един ред гнезда. Във всяко от тях се насипва по 1-2 лопати угнил оборски тор. Половината от това количество се смесва с почвата, а останалата се използва за покриване на засятото вече гнездо. В него се поставят по 5-6 семена, през 4-5 см, на дълбочина 3-4 см.
След поникването, когато се образува първият същински лист се прави първото прореждане, съчетано с разрохкване и загърляне на растенията с влажна почва. След около 15-20 дни, когато се образуват 2-3 листа, се прави окончателно прореждане, с което се оставят по 2 растения в гнездо. При средноплодните сортове краставици, добри резултати се получават при схема на засаждане 90 Х 20-30 см, а след прореждането се оставя по едно растение в гнездо.
Дребноплодните сортове краставици най-често се отглеждат на телени конструкции. За тази цел семената се засяват в редове през 90-100 см и 6-7 см в реда. Сее се във влажна почва, на дълбочина не повече от 4 см. След поникването се прави прореждане по същия начин, като растенията се оставят на окончателни разстояния през 25-30 см едно от друго в реда. Наскоро след поникването се оформя телената конструкция. В редовете се забиват колове през 2-3 м, с височина до 2-2,5 м. За тях се прихващат 3 реда тел, като първият е на 10-15 см от почвената повърхност, а следващите през около 70-80 см. Над всяко растение се опъва сезал – от първия тел се прехвърля през втория и се връзва за третия. С израстването на растенията, всяко от тях се увива около сезала и по този начин пространството в междуредията остава свободно.
Недостиг на мед се появява на леки почви с кисела реакция, на почви с високо съдържание на хумус или след варуване. Торенето с високи норми фосфорни торове намалява подвижността на медта в почвата и з...
Ако искате да имате спанак в собствената си градина още преди да е дошла зимата, трябва да го засеете през септември, дори още в края на август. Искате ли обаче да го имате в ранна пролет, началото на...
Лисичината (Corydalis), известна у нас като петльови гащи, е род, който наброява около 320 растения, разпространени в умерения пояс на северното полукълбо. Това са декоративни растения, които не се ну...
Биологичната същност на някои зеленчукови растения дава възможност да се засяват пред прага на зимата. Такива например са салатите, магданоза, копъра, морковите, грахът, баклата. Първата половина на д...