Божурите са едно от най-красивите и разпространени многогодишни декоративни растения. От тях се получава прекрасен рязан цвят, широко се използват в озеленяването. Високо се цени тяхната компактност, стройност на храста, нежния аромат.
Ако сте засадили млади божури в градината, имайте предвид, че те не обичат местенето из лехите. През първата година от развитието си растенията се нуждаят от рядко, но обилно поливане. Особено важно е напояването през пролетта и в началото на лятото, когато храстите започват бързо да се развиват и да се формират цветовете, а също и в края на лятото, когато се формират растежните пъпки. Сега е времето, когато трябва да разрохквате почвата около храстите, за да съхраните влагата и да се преборите с плевелите. При правилно засаждане растенията трябва да се торят след третата година от живота им. Божурите усвояват елементите от торовете, които сте внесли, в продължение на целия вегетационен период. В началото на растежа си те се нуждаят основно от азот, по време на бутонизацията и цъфтежа – от азот, фосфор и калий, а през есента – от фосфор и калий.
За да получите едри цветове през първите години от развитието на божурите, трябва да премахвате страничните клонки и да оставяте по една централна пъпка на стебло. Пъпките трябва да се отчупват много внимателно, за да не се повреди растението.
Мястото на което е настанен божурът, трябва да е слънчево, открито, но защитено от вятъра. Силното засенчване през деня дори за два-три часа води до непълноценен цъфтеж. Най-добрата почва за божурите е глинестата, но добре дренираната. Тези цветя не понасят мокрите, заблатени места. При засаждането трябва да подготвите ямките по-рано, за да може почвата да престои. Те трябва да са не по-малки от 50-70 см на дължина и ширина. Дъното се разрохква, запълва се на 2/3 със смес от тор, торф и градинска почва. В сместа се добавя и малко суперфосфат. Горната част на ямката се запълва с градинска почва без да и се добавят торове.
От присадниците на успешно извършеното присаждане вече се развиват новите леторасти. За да продължи по-нататък успешното развитие, е необходимо да се положат доста грижи. Непрекъснато трябва да се наб...
Восъчето (Ноуа carnosa) е издръжливо цвете, но не обича тесните саксии. Само напролет обаче можете да сменяте съда, в който расте. Пресаждане се налага, когато пръстта се пренасити с корени. Тогава пр...
Коледничето или още коледен кактус (Schlumbergera truncatus, синоним Zygocactus truncatus) също се подготвя за цъфтеж от октомври. Напомняме, че за разлика от други представители на семейството, колед...
Ако до 20 септември засеете семена от репички, ще имате стандартни кореноплоди към края на октомври. Решите ли да отгледате късни репички, изберете площи с рохкава, чиста от плевели почва. Добре е д...