Засаждането на ранното главесто зеле става възможно към края на март-началото на април. Най-често се отглежда по бразди при разстояние 60-70 см между браздите и 40 см между растенията в реда. Растенията се засаждат в основата на браздата от южната им страна. Дълбочината на засаждането е до първия същински лист. Много е важно връхните пъпки (вегетационните връхчета) да не бъдат засипвани с пръст. Пикираният разсад по лесно се приспособява към новите условия, по бързо се развива и дава по-ранна продукция. Непосредствено след разсаждането растенията се поливат с малко вода. Не е нужно водата да е топла, но не бива и да е много студена – 10-15°С са достатъчни.
Главестото зеле се отглежда и лентово на лехова повърхност. Лехата примерно може да е широка 100 см, разстоянието между лентите да е 70-80 см, между редовете – 40 см, а между растенията в реда – 30.
Грижите не са големи
Грижите до прибирането на реколтата се състоят в окопаване, подхранване, а в случай на нужда и борба с болести и неприятели. Първото окопаване е 10 дни след засаждането. Тогава растенията може да бъдат подхранени с умерено количество азот – 10-30 г на квадратен метър амониев нитрат, според запасеността на почвата и при нормално торене през есента с фосфорни и калиеви торове. Две до три седмици след първото окопаване се извършва второто. Ако при първото не е извършено подхранване, прави се сега. С това окопаване растенията леко се загърлят, за да се образуват допълнителни корени. Третото окопаване се прави през май, ако растенията не са покрили почвата с листата си. В случай че това окопаване бъде спестено, появилите се плевели се изскубват на ръка. При добро овлажняване от естествените валежи поливките се извършват през 15-20 дни, но в случай на засушаване, правят се по-често с немного (около 30 л на квадратен метър) вода. Трябва да се наблюдава често за появата на зелевата бълха, а евентуално и на други вредители. В случай че се налага употребата на химически средства, изборът на препарата следва да се съобрази с карантинния му срок, защото времето за прибиране на реколтата бързо настъпва.
Глауцидиумът е едно от загадъчните в ботаническо отношение растения. Единственият род в това семейство съдържа само един вид – Glaucidium palmatum. Родината на глауцидиумът е Япония. Обитава планински...
Под името арундинария в жилищата и зимните градини се отглеждат няколко много живописни вечнозелени растения, близки родственици на бамбука. Популярното им название е стаен бамбук. Всичките произхожда...
Дицентрата е необикновено изящно растение, известно в културата от началото на XIX век. Французите го наричат сърцето на Жанет, немците – цвете на сърцето, в Русия е известно като разбито сърце, а у н...
Двуетажният кордон е подходящ, когато лозите се засаждат в отделни редове край стени на огради, постройки или край пътечки. Може да се използва за формиране на алеи, особено ако се съчетават сортове с...
Лукът се полива до средата на юни