С този храст ще смаете съседите. Стъблата са високи и тънки, а наделените листа са дълги около 60 см. През лятото се появяват провиснали гроздове от зеленикави камбанкоподобни цветове.
Наесен идва ред на сините шушулки с форма на наденички. Въпреки екзотичния си вид декаизнеята е издръжлива и се гледа твърде лесно.
Сортове: D. fargesii е единственият вид, който се отглежда. Изправените стъбла са дълги, разположени близо едно до друго, достигат около 3 м височина. Месестите шушулки са дълги 7-10 см и висят на храста през октомври и ноември. Декаизнеята не умира от ниските зимни температури, но стъблата може да пострадат от късните пролетни студове. При подкастряне отстранете счупените стъбла.
Място и почва: Засадете във влажна почва с добри дренажни свойства. Вирее на слънце и на полусянка.
Подкастряне: След като напролет мине опасността от застудявания, отстранете старите и счупените стъбла.
Размножаване: Засейте семена в парник напролет.
Горчивите ядки /петна/ са непаразитна болест по ябълката, която у нас се проявява навсякъде, където се отглежда този овощен вид. Повредите по плодовете се наблюдават през периода на узряването им , а ...
Бреят (Tamus) е от семейство Диоскорея. Родът наброява 5-8 вида, основно разпространени в Индо-Малайската област. Болшинството видове от този род имат лекарствени свойства. В културното цветарство има...
Полиетиленовите оранжерии с трайно покритие осигуряват възможност за отглеждане на студоустойчиви култури през зимата. Така се постига уплътнено използване на площта и се получава допълнителна продукц...
Южна Африка е родина на много от най-обичаните цветя от семейство Ирисови – гладиоли, фрезии, монтбриеции... От там произхожда още един прекрасен представител на семейството, който съвсем незаслужено ...
Кунингамия (китайска ела)