Латинското име на маймунското цвете е мимулус рингенс. Отнася се към семейство Scrophulariaceae. Това е един от 100-те вида, включени към рода мимулус. Заслужава да му се отдаде специално внимание, тъй като се характеризира с изключително високи изисквания към водата. Растенията може да се използват не само за зацветяване на лехи върху влажни почви, но и вътре в декоративни водни площи или естествени водоеми.
Маймунското цвете е едногодишен вид. Ареалът на разпространението му се простира по поречията на големите реки в Северна Америка, от където е тръгнал по света. Стьблата са тъпки, изправени и се разклоняват по-богато във връхната си част. Достигат 60-80 см височина. Листата са копиевидни, две по две срещуположно прикрепени към стъблото. Достигат 10 см дължина и 2-3 см ширина.
Оригиналните цветове са около 2 см широки. Те са съставени от по две устни. Долната е по-голяма, триделна, а горната – по-малка двуделна. Баграта е бледо синьо-лилава до лилава, с жълтеникав или кремав център. При това разположение и обагряне, погледнат насрещно, цветът наподобява разкривено в лукава усмивка маймунско личице. Това е дало повод за популярното наименование на вида. Цъфтежът протича от юни до септември. Плодовете са яйцевидни крехки капсули, които след узряването лесно се разпукват, при което растенията се самозасяват. В капсулите има по много на брой семена. Те са дребни, с мрежеста повърхност.
За да се развиват добре, растенията изискват почвата да е тежка, глинеста. Тя трябва постоянно да е мокра. Предпочитат мястото да е слънчево, но понасят и лека полусянка.
Мимулусите се размножават чрез семена. Те се засяват през март директно или се произвежда разсад. Може да се използват и самозасятите поници, които подходящо се разреждат. На постоянно място в лехите се осигуряват разстояния 40 х 40 см. Когато ще украсяват декоративни езера, растенията се засаждат до брега или на няколко сантиметра във водата. Основната грижа през годината в градината е поливането. Плевелите се унищожават и периодично се окопава.
Може да сте чули, видели или прочели, че градинската лобода се засява в ранна пролет. Вярно е. Но е също вярно, че в градините никнат самозасели се семена от предната година. Това е достатъчно да ви у...
Значителен брой от видовете и сортовете рози, които се отглеждат у нас, не понасят ниските температури. Те не са достатъчно студоустойчиви, затова в края на есента те се зазимяват. С това мероприятие ...
Шарката по сливата е една от най-масово разпространяващите се вирусни заболявания, наред с лентовата и охрената мозайка, ръждивите петна, златистите мрежовидни петна, пръстеновидните петна, деформиращ...
Зелените леторасти, узрелите пръчки и гроздовете при сортовете лози, се различават съществено. Цветът н растящия летораст може да бъде виолетов (Димят, Памид), зелен (Болгар, Сензо) и т.н. При повечет...
Латинка гони белокрилката