Бактерийният пригор напада основно костилковите овощни видове, особено кайсията, черешата и вишната. Признаците на болестта се появяват върху всички растителни органи. Част от инфектираните листни и цветни пъпки не се развиват напролет поради формирането на малки язвички в основата им. Друга част от пъпките, дори и да се развият, образуват деформирани, недоразвити листа, които по-късно изсъхват, но остават върху дървото. По стъблата, клоните и леторастите се формират хлътнали или обратно подпухнали язви с тъмен цвят и с интензивно смолотечение. Растителните тъкани в мястото на повредите са тъмно оцветени. По листата се образуват тъмнокафяви, закръглени или неправилни петна, понякога заобиколени от жълт ореол. Петната могат да се слеят и да формират големи некротични области или да се перфорират. При висока степен на нападение листата опадат още в средата на вегетационния сезон. Инфектираните цветове некротират изцяло заедно с носещата ги клонка. Петната по зелените плодове са кафяви, с водниста периферия.
Бактериите се установяват в повредите по стъблата, клоните и клонките или в проводящата система, чрез която се разнасят по цялото растение. Напролет бактериите се намножават и се разпространяват върху пъпките или младите листа на съседните дървета посредством дъждовните капки. През есенно-зимния период заразата прониква през листните отпечатъци или през повреди, предизвикани от ниски зимни температури.
Бактерийният пригор се развива интензивно при продължителни хладни периоди. Висока степен на нападение се наблюдава при задържане на свободна вода върху листната повърхност и при значителна атмосферна влажност. Интензивното развитие на болестта се провокира от силни дъждове или ветрове, предизвикващи механични наранявания по растенията.
ЗАЩИТА
Ограничаване на болестта се осъществява чрез прецизна зимна резитба и унищожаване на нападнатите растителни части. Необходимо е строго съблюдаване на всички общи фитосанитарни мерки, включително обеззаразяване на режещите инструменти с белина - 5% или натриев хипохлорид (1:4). Препоръчва се замазване на раните след резитбата с блажна боя или с 10%-разтвор от меден сулфат. Добре е фитосанитарната резитба да се провежда след беритбата, когато защитните сили на растенията са големи, а патогенът има по-слаба паразитна активност. От химичните средства за контрол ефект може да се очаква единствено от медните препарати - бордолезов разтвор -1% или други разрешени препарати на медна основа, използвани през есента, по време на масовия листопад, и за закъсняло зимно пръскане, преди разпукване на пъпките напролет.
Сравнително по-слабо чувствителен към причинителя на бактерийния пригор е черешовият сорт Ван.
За да образуват качествени кореноплоди репичките, се нуждаят от рохкава и богата почва с достатъчно влага. На бедна и суха почва кореноплодите загрубяват и изкуфяват, рано се формира и цветоносно стъб...
Сусамът е една от най-древните подправки и едно от първите отглеждани за семена растения. Той е бил използван още преди хилядолетия, като и досега остава една от главните високо маслени култури. Су...
Долните листа на дифенбахията изсъхват и опадат. Оформя се дълъг гол ствол.Това е естествено състояние при дифенбахията - долните листа с възрастта да изсъхват и да се отчупват, а отгоре постепенно по...
По своите хранителни качества лещата може да замени хляба, различните видове балур и грис, а в значителна степен и месото. В белтъка на семената й се съдържат почти всички незаменими аминокиселини, не...
Борбата с балура продължава до октомври