Големият арункус до езерото прилича на гигантско астилбе - перести кичури от дребни кремавобели цветове, които се извисяват над бледозелени листа. Не е растение за всеки - има нужда от влажна почва с много хумус, от много място, много вода при сухо време и лека сянка. Намалете височината на стъблата в края на есента. Ако мястото е ограничено, изберете по-компактен вид.
Сортове: А. диоикус (А. силвестрис) е най-впечатляващият арункус - височина 1,8 м, цъфти през юни - юли. Подходящ е за задната част на голям бордюр, за единично растение или за разполагане близо до езеро. По-ниски са арункусите от сорта Glasnevin (1,2 м) или Kneiffii (90 см). Джуджето е А. етузифолиус (30 см).
Място и почва: Всякаква почва, която задържа вода; полусянка.
Размножаване: Разделете туфите през есента -възрастните растения се делят трудно.
Санитарната резитба се провежда за профилактика на болестите. Много гъбички в началото се заселват на мъртви участъци, а след това се разпространяват и на здравите. Затова растенията редовно се оглежд...
Напоследък често се говори за почвената реакция и предпочитанията на различните растения към нея. Освен това обаче трябва да се знае и нещо много важно - плесенните гъби по-добре се развиват при рН 3 ...
Лещата е една от най-старите традиционни храни в бита на българина. Тя е студоустойчива и може да се отгледа като предзимна култура. Като бобово растение тя обогатява почвата с азот и се явява добър п...
Бовиеята (Bowiea volubilis) е много интересно растение, което за сега се отглежда само от любители на екзотика. Произхожда от Южна и Западна Африка. В почвата образува жълтозелена луковица, която изли...
Спрекелия