Гераниумът не трябва да се бърка с полуиздръжливия пеларгониум, който понякога също се нарича гераниум. Описаните тук растения са издръжливи многогодишни, които се отглеждат като почвопокривни в бордюри, селски градини, градини с дървета и алпинеуми. Едни сортове образуват туфи, които „задушават" плевелите, а цветовете и листата на други са пъстри и особено ефектни на слънце. Има високи гераниуми за цветния бордюр и джуджета за алпинеума. Малко цветя могат да си съперничат с гераниума, ако търсите леснорастящи и издръжливи на сушата почвопокривни растения. Листата са дълбоко нарязани, а багрите са бели, розови, сини, бледоморави и червени, венчелистчетата са с ярко изразени жилки. Много видове губят листата си през зимата, но има сортове, които целогодишно покриват почвата.
Сортове: В градинския център ще откриете различни видове, а в каталозите - много сортове. Височината е от значение. За бордюра е Г. псилостемон - височина 90 см, цветове в магента, листопаден, цъфти през юни - август. При гераниумите със средна височина (30-60 см) има много сортове. Тук са прекрасните дълготрайни Г. ендресии и Г. оксонианум със сортовете си Wargrave Pink (оранжеворозов), Winscombe (розов с тъмни жилки) и А. Т. Johnson (сребристорозов). Всички цъфтят от май до септември. Това важи и за сорта G. Ann Folkard с цветове в магента. Г. платипеталум е с виолетовосини цветове, които цъфтят през юли и август. От нискорастящата група (по-малко от 30 см) е Г. макроризум, който цъфти на сухо и сенчесто място. Популярни сортове са Variegatum (листа с кремави пръски, бледоморави цветове) и Ingwersen’s Variety (бледозелени листа, розови цветове). G. wallichianum Buxton’s Variety е със стелещи се стъбла. Г. асфоде-лоидес, Г. ренардии и Г. сангвинеум образуват листати туфи. Джуджета, не по-високи от 15 см, са Г. далматикум (розов), G. cinereum Ballerina (розов с тъмни жилки) и G. cinereum Subcaulescens (магента).
Място и почва: Почва с добри дренажни свойства. Вирее на слънце или сянка в зависимост от сорта.
Размножаване: Разделете туфите наесен или напролет.
Черната мана по пипера е разпространена навсякъде в страната. Смята се обаче, че повредите, които тази болест причинява, обикновено не водят до загиване на растенията. Причинява се от гъбата Cladospor...
На първо място, трябва да следите дали се появяват издънки под мястото на присаждане, които бързо и обилно могат да се развият. Те трябва задължително да се премахват, иначе могат да угнетят културния...
Зокумът, наричан още олеандър (Nerium oleander) залага цветните пъпки в края на лятото и през есента, при това по върховете на едногодишните клончета (леторасти). Затова след прецъфтяването на всеки ц...
Засаждането на здрав овощен материал е основно правило в овощарската практика. По време на отглеждането в разсадниците здравното състояние на материала се контролира от агрономическите служби, които г...
Седум (тлъстига)