През юни се появяват гроздове от дребни бели цветове, но пиракантата се отглежда главно заради многобройните плодчета наесен. На открито достига около 3,6 м, но най-често се използва за покриване на стени. Прилича на котонеастера, но листата й са назъбени, а стъблата - бодливи. Засаждайте екземпляри, отгледани в контейнер.
Сортове: Най-популярна е P. coccinea Lalandei; наесен клонките се покриват с оранжевочервени плодчета. P. Orange Glow е по-устойчив към болести и птици. С червени плодчета са P. atalantioides и P. Watered; c жълти - P. atalantioides Aurea и P. rogersiana Flava.
Място и почва: Всякаква градинска почва, включително и варовитата. Вирее на слънце и полусянка.
Подкастряне: Веднага след прецъфтяване намалете дължината на нежеланите клонки - внимавайте да не навредите на плодчетата, които предстоят да се появят. Носете ръкавици!
Размножаване: Засейте семена под стъкло напролет или заложете резници в сандъче през лятото.
Ако искате напролет да имате много ранни салати, опитайте те се да ги отгледате като предзимна култура. Това е възможно благодарение на тяхната студоустойчивост. Добре вкоренени до настъпването на сту...
Ако все още не сте засадили декоративното зеле, можете да го направите до края на октомври, стига да имате разсад. Декоративното зеле представлява двугодишно тревисто, най-често високо до 60 см растен...
Най-подходящото време за засаждане на касиса е след листопада. Тогава при ранната есен растенията се вкореняват добре и студът през зимата не може да ги изтегли. За да изберем подходящото място, трябв...
Болестта огнен пригор е силно инфекциозна и причинява големи щети на почти всички овошки. Особено чувствителни са крушата, ябълката, дюлята, вишната, черешата и прасковата. Причинител е бактерията Erw...
Дипелта