Дълбоката есенна оран е основният широко прилаган начин за обработка на почвата в лозята. Чрез нея едновременно се извършва обръщане, размесване и разрохкване на орния пласт. На повърхността се изважда по-добре запасеният в структурно отношение долен хоризонт, а разпрашената горна част се заорава. Дълбоката оран спомага още за унищожаване и на плевелната растителност. С нея се създават по-добри условия за натрупване и задържане на повече влага от зимните валежи. Дълбоката оран се извършва обикновено след беритбата на гроздето. Най-благоприятното време за тази цел е ноември. В райони, където есента е по-топла и продължителна, оранта може да се проведе и в началото на зимата. Дълбочината й трябва да бъде съобразена с дължината на подземното кореново стъбло, с характера на развитието и разположението на кореновата система. Препоръчва се тя да бъде в пределите 20-25 см. В песъкливите и с по-лек механичен състав почви може да се оре и до 30 см. В тези почви корените на лозата проникват по-дълбоко и опасността от механични повреди е по-малка.
Наред с положителните страни дълбоката оран на почвата има и някой недостатъци. С прилагането й ежегодно се унищожава известна част от корените, които са поникнали в орния слой. Това може да доведе до намаляване на обема на хранещата част на кореновата система. Нанасят се рани на проводящите корени, през които може да проникнат патогенни микроорганизми и вируси.
Когато лозята са засадени върху наклонени терени, главната задача на есенната дълбока оран е да намали до минимум ерозията на почвата. Установено е, че оттокът на водата в предпланинските райони достига до 40-50% от общото количество на падналите валежи. В резултат на това се измиват повърхностните почвени слоеве, които са по-богати на хумус и на хранителни вещества. За борба с ерозията на такива терени се препоръчва оранта в междуредията да се извършва в една посока, така че отметателната дъска да отхвърля почвата по посока на наклона. По-добре е при есентата дълбока оран да не се изравнява почвената повърхност, а да се се прави в междуредието дълбока бразда, която да се прекъсва на отделни места. Така се задържа по-голямо количество вода от дъждовете и се намалява почвената ерозия. Добри резултати се получават и в случаите, когато вместо бразда от горната страна, непосредствено до реда, се прави гребен, който също намалява оттока на водата от падналите валежи.
Сярата и сяросъдържащите фунгициди са класически средства за борба срещу брашнестите мани и ръжди. Ефикасни са и срещу някои други гъбни болести, но не действат срещу същинските мани. В тази група се ...
Няма регистрирани почвени и листни хербициди за борба срещу плевелите при дини и пъпеши. Поради това при провеждане на борбата можете да разчитате основно на правилно извършени предпазни и агротехниче...
Отглеждам аспержи от 4 години. Те са зелени. Интересувам се на каква дълбочина трябва да се засаждат? Трябва ли да се загрибват? Кога трябва да се тори? Кога трябва да се реже листната маса? Може ли д...
Нападенията от трихотецийно гниене се явяват предимно по плодовете на ябълката. Най-често то е по плодовете в хранилището и много по-малко в овощната градина. В много случаи плодът външно е здрав, н...