Бадемовите дръвчета трябва да се засаждат през есента, защото развитието им започва много рано и засаждането през пролетта е рисковано. Това е една от най-раноцъфтящите овошки. Цъфти обикновено към края на март, началото на април, а при необичайни затопляния в края на зимата - дори и през февруари.
Това е една от причините за неговото ограничено разпространение. Дървесината му е сравнително студоустойчива, но плодните пъпки измръзват под минус 22 - минус 24 градуса. Поради ранното пролетно развитие особено чести са измръзванията през този период. Бадемът е сред най-сухоустойчивите овощни видове. Не е много взискателен към почвата, стига тя да е по-дълбока и пропусклива. Може да се отглежда и на по-варовити. Присажда се на бадемови, прасковени и джанкови подложки.
В недалечното минало бадемът у нас беше много слабо разпространен. Размножаваше
се главно чрез семена, поради което плодовете бяха с твърди черупки и с ниско ядково съдържание. След 1965-1970 г. се създадоха над 70 хил. дка бадемови градини, главно в Черноморския, Сакарския, Източ-нородопския, Старозагорския и Сливенския район. За целта се използваха предимно ценни присадени сортове от групите на
меко- и книжночерупковите. И в бъдеще при създаването на бадемови градини и засаждането на единични дървета трябва да се предпочитат основно посочените райони поради специфичните изисквания на този овощен вид към климатичните фактори.
Ядката не се вгорчава
Ядката на бадема съдържа до 60% мазнини, до 21% белтъчини, до 10% въглехидрати, минерални соли, витамини и др. Мазнините са доста устойчиви и при съхранение не се вгорчават както тези на орехите, лешниците и фъстъците. Бадемовите дървета имат доста силен растеж и достигат на височина обикновено до 5-8 м и широчина на короната около 5-7 м. При пропускливи почви корените достигат до 6-7 м дълбочина, което основно обуславя високата сухоустойчивост на този вид. В млада възраст бадемовите растения имат склонност силно да сгъстяват короната, това налага по-силни резитби за прореждане. Присадените дръвчета встъпват в плододаване към 3-4-ата година и към 6-7-ата година започват редовно да раждат. Това продължава до 35-40 и повече години.
Изборът
Има ранно-, средно- и късноцъфтящи сортове. За предпочитане са късноцъфтящите, при тях пролетното измръзване е по-рядко. Всички са самостерилни и в градините трябва да се засаждат най-малко два различни сорта, за да се опрашват. Плодовете зреят от началото на септември до средата на октомври. Избирайте по-ранозреещи сортове. Има твърдо-, меко- и книжночерупкови. Широко разпространените у нас Нон-парел, Ароматичен, Аспарух, Юбилей, Приморски и Кримски принадлежат към последните две групи.
Бодливото грозде, известно още като цариградско или немско, се размножава основно по вегетативен начин - чрез вкореняване на зрели и зелени резници, като се разделят храсти, от отводи и чрез присаждан...
С помощта на почвопокривни растения могат бързо да декорират нелицеприятни участъци от буци суха почва или обрастващи в плевели под дървета и между храсти. Непризнат лидер между тях е здравецът. Това ...
Наричат хортензията най-хубавото украшение на градината. Убеждаваме се в това само като погледнем високия кичест храст с огромните - до 30 см, бухнали съцветия. Това е един от най-обилно и най-продъ...
За отглеждането на ранния и средно ранния зеленчуков разсад ще ви трябва някакво култивационно съоръжение – парник, отопляван с биотопливо, пластмасова оранжерия, отоплявана от слънцето или в най-прос...