Бадемовите дръвчета трябва да се засаждат през есента, защото развитието им започва много рано и засаждането през пролетта е рисковано. Това е една от най-раноцъфтящите овошки. Цъфти обикновено към края на март, началото на април, а при необичайни затопляния в края на зимата - дори и през февруари.
Това е една от причините за неговото ограничено разпространение. Дървесината му е сравнително студоустойчива, но плодните пъпки измръзват под минус 22 - минус 24 градуса. Поради ранното пролетно развитие особено чести са измръзванията през този период. Бадемът е сред най-сухоустойчивите овощни видове. Не е много взискателен към почвата, стига тя да е по-дълбока и пропусклива. Може да се отглежда и на по-варовити. Присажда се на бадемови, прасковени и джанкови подложки.
В недалечното минало бадемът у нас беше много слабо разпространен. Размножаваше
се главно чрез семена, поради което плодовете бяха с твърди черупки и с ниско ядково съдържание. След 1965-1970 г. се създадоха над 70 хил. дка бадемови градини, главно в Черноморския, Сакарския, Източ-нородопския, Старозагорския и Сливенския район. За целта се използваха предимно ценни присадени сортове от групите на
меко- и книжночерупковите. И в бъдеще при създаването на бадемови градини и засаждането на единични дървета трябва да се предпочитат основно посочените райони поради специфичните изисквания на този овощен вид към климатичните фактори.
Ядката не се вгорчава
Ядката на бадема съдържа до 60% мазнини, до 21% белтъчини, до 10% въглехидрати, минерални соли, витамини и др. Мазнините са доста устойчиви и при съхранение не се вгорчават както тези на орехите, лешниците и фъстъците. Бадемовите дървета имат доста силен растеж и достигат на височина обикновено до 5-8 м и широчина на короната около 5-7 м. При пропускливи почви корените достигат до 6-7 м дълбочина, което основно обуславя високата сухоустойчивост на този вид. В млада възраст бадемовите растения имат склонност силно да сгъстяват короната, това налага по-силни резитби за прореждане. Присадените дръвчета встъпват в плододаване към 3-4-ата година и към 6-7-ата година започват редовно да раждат. Това продължава до 35-40 и повече години.
Изборът
Има ранно-, средно- и късноцъфтящи сортове. За предпочитане са късноцъфтящите, при тях пролетното измръзване е по-рядко. Всички са самостерилни и в градините трябва да се засаждат най-малко два различни сорта, за да се опрашват. Плодовете зреят от началото на септември до средата на октомври. Избирайте по-ранозреещи сортове. Има твърдо-, меко- и книжночерупкови. Широко разпространените у нас Нон-парел, Ароматичен, Аспарух, Юбилей, Приморски и Кримски принадлежат към последните две групи.
Цветовете на ароматния грах (Lathyrus odoratus), които приличат на накацали по стъблото пеперуди, радват със своята чудесна миризма от края на юни. Цъфтежът може да продължи до есента, ако използвате ...
Късните картофи се прибират, когато надземната маса е изсъхнала. Това предполага, че клубените са със здрава кожица и значи ще се съхраняват по-дълго. Подбраните здрави клубени се оставят в тъмно по...
Създаването и поддържането на мек тревен килим около дома е радост и грижа. Нерядко кадифената гладкост на моравата посърва и тогава са нужни незабавни мерки за спасяването й. Появата на мъх между т...
Към гигантските бегонии се отнасят два вида. Видът бегония кокинеа (Begonia coccinea) има брадеста коренова система. Разклоняващите се стъбла може да достигнат 2 м, като на ширина се разпростират близ...