Ароматните дюли са познати отпреди хиляди години, но въпреки това тази овошка не е широко отглеждана. У нас в дворовете се срещат единични дървета от местната ябълковидна дюля, която представлява интерес. Плодът е средно голям, кълбовиден до слабо конусовиден, прилича на ябълка. Кожицата е силно мъхната, в беритбена зрелост е сламеножълта. Месото е твърдо, много стегнато, жълтеникаво-бяло, ароматно, сочно, възкисело, при някои форми силно тръпчиво, при други - приятно за ядене и без да е тръпчиво, с много каменисти клетки около семенната камера.
Плодовете добре се съхраняват до февруари. Дървото на местната ябълковидна дюля е с малки размери, но е родовито. Не се напада от гъбни болести. Короната е рядка и широко разстлана.
Освен местната дюля са създадени сортове, които я превъзхождат по вкусови качества, аромат и големина. Такива са Асеница, Триумф, Хемус, Лясковска дюля. Португалска дюля.
В градината не може да няма място и за патладжана. Традиционният гювеч и имамбаялдъ, както и много други ястия, не минават без този зеленчук. Патладжанът обича обилната светлина и богатите на хранител...
Клематисите са сравнително студоустойчиви растения и обикновено при нашите условия зимуват без проблеми. Основната опасност за тях през зимата и през ранна пролет не е студът, а преовлажняването на по...
Няколко дни след като мине цъфтежът на бамята, може да късате малките завръзи. Достатъчно е да са с дължина 3-5 см. В тази си фаза те притежават характерната консистенция и аромата на този зеленчук. В...
Тубероза е популярното наименование на едно приказно красиво цвете, познато още като Polianthes tuberosa. Това растение няма нищо общо с популярната бегония тубероза. Името „тубероза”, се обяснява с ...
Защо засадената боровинка не се развива?