Ароматните дюли са познати отпреди хиляди години, но въпреки това тази овошка не е широко отглеждана. У нас в дворовете се срещат единични дървета от местната ябълковидна дюля, която представлява интерес. Плодът е средно голям, кълбовиден до слабо конусовиден, прилича на ябълка. Кожицата е силно мъхната, в беритбена зрелост е сламеножълта. Месото е твърдо, много стегнато, жълтеникаво-бяло, ароматно, сочно, възкисело, при някои форми силно тръпчиво, при други - приятно за ядене и без да е тръпчиво, с много каменисти клетки около семенната камера.
Плодовете добре се съхраняват до февруари. Дървото на местната ябълковидна дюля е с малки размери, но е родовито. Не се напада от гъбни болести. Короната е рядка и широко разстлана.
Освен местната дюля са създадени сортове, които я превъзхождат по вкусови качества, аромат и големина. Такива са Асеница, Триумф, Хемус, Лясковска дюля. Португалска дюля.
Повреди по зелето по време на съхранението могат да причинят някои болести, които пренесени със заразени глави, продължават да се развиват и да заразяват здравите. Такива са: Бяло гниене – започва ...
Самодивската трева е сред любимите подправки на западноевропейците. Тя идва от Азия и се разпространява из цяла Европа, Северна Америка и Мала Азия. Младата надземна част на растението се използва за...
Вкоренените резници от културни сортове лози или т. нар. лози на собствен корен трябва да се преместят на мястото за засаждане веднага след приключване на вегетацията през първата година от вкореняван...
Богатството на витамин С и В, каротин, калий, магнезий, танин, ябълчена и винена киселина, което се съдържа в боровинките, преминава във виното. Неговата алкохолна ферментация обаче се потиска от нали...
Пролетно торене на овошките