Куфеята принадлежи към голям род, чиито представители са разпространени в умерените, тропическите и субтропическите райони на Централна и Южна Америка.
В декоративното цветарство се използва предимно огненочервената куфея (Cuphea ignea) по произход от Мексико. Тя е многогодишна, но у нас се отглежда обикновено като едногодишна поради лекотата, с която се размножава със семена. Растението е много издръжливо и с успех участва в украсата на балкони и градини. Разбира се, може да вирее и в стаите, окачено в кошница или на перваза.
Куфеята е силно разклонено растение, което на пръв поглед донякъде напомня обичките. На височина може да достигне 30-50 см.Изправените или косо разположени клонки увисват под плътен килим от меки тъмнозелени листа. Цветовете са единични, тръбести, огненочервени, с виолетово гърло и бели крайчета. Те силно напомнят полузагаснала цигара с пепел на края, откъдето идва и популярното име на цветето в много езици – цигарка.
Куфеята е светлолюбива, добре понася малки дози пряко слънчево огряване, но най-добре се развива на северно и източно изложение, където светлината е обилна, но разсеяна. Расте добре при умерена зимна температура около 15-18 градуса, но загива, ако топлината е под 8 градуса.
Полива се умерено през вегетационния период, когато почвената повърхност добре изсъхне, през зимата се внимава с водата. Към въздушната влага куфеята е невзискателна, не е нужно пулверизиране и къпане.
Тъй като растежът е бърз, за оформяне на короната е добре рано през пролетта да се подстриже, а през лятото върховете на клонките да се прищипват.
Пресаждането става при нужда през пролетта, но може да става и през 1-2 години.
Размножава се със семена и резници. Семената се засяват през март-април. Те леко се натискат в почвата, но не се засипват. Поникват за 10-15 дни.Резниците се вкореняват бързо през април-май.И в двата случая младите растения зацъфтяват още същия сезон. Засаждат се в добре дренирани съдове. Към почвата няма особени предпочитания, добре е да е съставена от равни части градинска пръст, листовка и пясък.
Под открито небе куфеята се изнася, когато времето трайно се затопли. Може да се засажда в лехите самостоятелно или да се комбинира с други видове, за да се оформят ефектни ансамбли. Вътрешното дворче ще грейне, ако поставим в него няколко сандъчета с “цигарки”. А кошниците, от които висят чаровните куфеи, ще създадат радостно настроение на балкона.
Тайните на успеха
Светлина: Обилна, но разсеяна.
Вода: Полива се умерено.
Влажност на въздуха: Няма претенции.
Подхранване: Няколко пъти през лятото.
Колцуването се прави 10-12 дни след прецъфтяването на лозите, когато завръзите са колкото грахово зърно. Чрез тази операция се спира движението на асимилати от листата към корените и те се натрупват в...
Към изваждането на фъстъците се пристъпва, когато семената в растението узреят около 75-80 %, което при сортовете Калина, Садово 2609, Росица и Кремена се установява по червената окраска на семената. ...
Барбадоската череша (Malpighia punicifolia, Malpighia glabra) е известна още и под името ацерола. Тя произхожда от Централна и Южна Америка. Представлява гъст вечнозелен храст или малко дърво с височи...
Пахиподиумът (Pachypodium lamerei) е рядко срещан у нас красавец, типичен представител на сукулентните растения. Наричат го още “мадагаскарска палма”. Дебелото сочно стъбло е изправено и осеяно с мно...