Градина » Алое

 Алое
Aloe

Алоето е сред най-разпространените и търсени стайни растения. Това се дължи както на екзотичния му облик, така и на славата му на лечебно цвете. В родината си – Южна Африка и Мадагаскар, то е широко разпространено, като е пренесено по всички области на Земята с достатъчно топъл климат. Принадлежи към семейство Асфоделови (Asphodelaceae). Родът Алое е многочислен – включва около над 300 вида. Това са сукуленти, повечето тревисти, но се срещат и храстовидни и даже лиани.
В топлите страни алоето цъфти редовно. От средата на листната розетка израства дълъг цветонос (до около 80 см), чийто връх е обсипан с яркочервени, оранжеви, жълти и рядко бели звънчевидни цветчета. В зависимост от вида те биват с различна големина – от 1 см до 5 см в диаметър. При нашите климатични условия стайното алое цъфти твърде рядко, поради което си е спечелило името столетник наред с агавата, която също бива наричана така.
Най-често бива отглеждано дървовидното алое (Aloe arborescens), от което се приготвят домашни лечебни средства. То е не много високо растение, което образува храст от изправени разклонени стъбла. Листата са сиво-зелени на цвят, дебели, месести. Те са подредени последователно по стъблото, краищата им са обсипани с остри зъбчета. Макар и рядко, дарява стопаните си с цветове – яркочервени, дълги около 4 см.
Алоето е непретенциозно растение, което изисква минимални грижи, срещу които дарява на стопаните си екзотика и здраве. Всичките му видове са светлолюбиви и най-доброто място за тях е слънчевият южен прозорец. Растат и на по-слабо осветени места, но не се развиват достатъчно добре. През зимата се чувстват чудесно в отопляваните стаи, като сухият въздух не им вреди. Поливат се редовно, като се внимава да не се задържа вода в подложката. През лятото, ако има възможност, е добре да се изнасят на балкона или в градината, като им се осигурява защитено от ветрове място. Летувалите на открито растения по-често цъфтят.
Алоетосе размножава с отделяне на страничните розетки, които се образуват в изобилие в основата на растението. Може да се употребят и връхни или стъблени резници. Преди да се засадят, резниците се подсушават за ден-два и се засаждат във влажен пясък. Вкореняването става бързо и безпроблемно. Младите растения се пресаждат всяка пролет, а възрастните – през няколко години в зависимост от нуждите им. Почвата трябва да е рохкава и хранителна.

Тайните на успеха

Светлина: Обилна и ярка.
Вода: Целогодишно умерено поливане.
Влажност на въздуха: Предпочитат сух въздух.
Подхранване: Не е нужно.

Автор: Стойка Жекова

Представяме Ви:

Боровинки в дворната градина

През последните години интересът към боровинката нарастна, защото плодовете и са богати на въглехидрати, органични киселини (лимонена и ябълчна) и пектинови вещества. Значителни са количествата на ви...

Запознайте се с розовата ябълка

Розовата ябълка (Syzygium jambos, Eugenia jambos, Jambosa jambos) с нищо не напомня ябълката, нито по формата на дървото, нито по формата на своите плодове. Тя идва от Източна Индия. Дървото на розова...

Как се гледа бяло френско грозде

Бялото френско грозде се отглежда по-трудно от червеното и черното френско грозде, защото се отличава от тях по начина на отглеждане и растеж. По качества не им отстъпва. От неговите плодове се правят...

Синята китка съсипва доматите

Синята китка е много упорит коренов плевел. По доматите паразитират тютюневата синя китка (Оrobanche ramosa) и по рядко слънчогледовата синя китка (Оrobanche cumana). Разликата между двата вида е във ...

Начало