Един от най-красивите храсти със сини цветове. Има много сортове, но нито един от тях не би издържал сурова зима. Цеанотусите от вечнозелената група са с малки листа и подобни на напръстник гроздове от дребни цветчета. Винаги трябва да се засаждат до стена с южно или западно изложение. Листопадната група е доста по-издръжлива, с по-големи листа и с по-рехави гроздове. Садете цеанотуса само напролет.
Сортове: Изберете известния с издръжливостта си вечнозелен сорт С. Autumnal Blue (наситено сини цветове в края на лятото и през есента, 1,80 м, С. Burkwoodii (тъмносин, 1,80 м) или С. impressus (тъмносини цветове напролет, 1,50 м). С. thyrsiflorus repens е нискорастящ и разпростиращ се. Листопадните сортове цъфтят в края на лятото и през есента -популярни са С. Gloire de Versailles (пастелносин, 2,10 м) и С. Topaz (син, 1,80 м). Има и няколко розови сорта като С. Marie Simon.
Място и почва: Изберете топло място на ярко слънце и с добър дренаж. Никога не садете на открито място.
Подкастряне: Почти не е необходимо за вечнозелените сортове. При листопадните през март намалете височината на цветоносните стръкове до 7 см от миналогодишния растеж.
Размножаване: Чрез зелени резници в сандъче през лятото.
Летният чесън, чиито луковици се съхраняват през зимата чак до пролетта, става готов за прибиране някъде през първата половина на юли. Вие не се ръководете от календарни срокове, защото може да се слу...
Барбадоската череша (Malpighia punicifolia, Malpighia glabra) е известна още и под името ацерола. Тя произхожда от Централна и Южна Америка. Представлява гъст вечнозелен храст или малко дърво с височи...
Сега се прибира спанакът, който е засят през есента. Розетките му вече са израснали. Листата са едри и сочни, с високо съдържание на витамини и минерални соли, така необходими за нашата храна в раннат...
Това прекрасно планинско растение вирее в диво състояние в австрийските Алпи и в Швейцария, където народа го нарича Коледна или Христова роза. В нашите градини то принадлежи към най-добрите растения ц...