През юни се появяват гроздове от дребни бели цветове, но пиракантата се отглежда главно заради многобройните плодчета наесен. На открито достига около 3,6 м, но най-често се използва за покриване на стени. Прилича на котонеастера, но листата й са назъбени, а стъблата - бодливи. Засаждайте екземпляри, отгледани в контейнер.
Сортове: Най-популярна е P. coccinea Lalandei; наесен клонките се покриват с оранжевочервени плодчета. P. Orange Glow е по-устойчив към болести и птици. С червени плодчета са P. atalantioides и P. Watered; c жълти - P. atalantioides Aurea и P. rogersiana Flava.
Място и почва: Всякаква градинска почва, включително и варовитата. Вирее на слънце и полусянка.
Подкастряне: Веднага след прецъфтяване намалете дължината на нежеланите клонки - внимавайте да не навредите на плодчетата, които предстоят да се появят. Носете ръкавици!
Размножаване: Засейте семена под стъкло напролет или заложете резници в сандъче през лятото.
Начинаещите градинари често се жалват от това, че в техните лехи не растат репичките. Трябва да се знае, че старите и нетипични по окраска и форма семена на тази култура, а също и дребните, не дават к...
Това правило се налага от факта, че ранният зеленчуков разсад се сее през януари и февруари, когато мократа почва по-скоро ще стане на кал за тухли, отколкото благоприятна хранителна среда за младите ...
За условията на Южна България рътенето на посадъчния материал от картофи трябва да започне от 15 до 20 януари, а за Северна България - с една седмица по-късно. Преди това обаче трябва го калибрирате п...
Периодът за вземане на калеми е доста разтеглен, но студените зимни дни обикновено се пропускат и току виж в края на зимата дръвчетата са излезли от принудителния покой. През февруари пъпките на бадем...
Пиерис