Растения » Агапетес

 Агапетес
Agapetes

Агапетесът от семейство Ерикови расте като вечнозелено храстче в субтропиците на Азия, откъдето е пренесен и разпространен като едно от най-интересните ампелни цветя. На височина достига до 1-1,50 м. Клонките му са дълги, гъвкави, увиснали или извити настрана, покрити с кафяви жлезисти влакънца. Листата са дребни, с къси дръжки. Те са кожести и блестящи и дори когато не цъфти, благодарение на тях агапетесът е красив и декоративен. Цветчетата излизат по едно или по две от листните пазви от декември до март. Те са тръбести, яркооранжеви или оранжево-червени с по-тъмен рисунък. Наистина приличат много на китайски фенерчета, под каквото име цветето е известно сред любителите. Далече от родните си места агапетесът рядко дава плодове, които представляват месести сини ягоди. Освен с красотата си той е интересен със своеобразния си резервоар за вода – удебеление в основата на стъблото.
За да цъфти обилно, агапетесът трябва да зимува в прохладно помещение с температура 12-15 градуса. Мястото му трябва да е добре огрявано от слънцето. С поливането трябва да се внимава, тъй като в “резервоара” се натрупва значително количество вода, която растението използва при нужда. През лятно-есенния период трябва обилно да се пръска с хладка вода, което може изцяло да направи поливането ненужно.
Тъй като е епифитно растение, което расте по клоните на дърветата, агапетесът се отглежда в малки съдове, съобразени с кореновата система. Почвата, в която се засажда, трябва да е рохкава, богата на въздух, съставена от борова листовка и кисел торф с добавка на малко пясък. Киселинността трябва да е pH 4,5 – 5. За да се аерира достатъчно почвата, съдовете трябва да са добре дренирани и с отвори по стените, които да пропускат въздух. Добре изглежда и расте и в плетени кошници. В периода на цъфтеж и активно нарастване добре се отразява подхранването веднъж седмично с инерални торове.
Размножаването става с полувдървенели резници, които се вкореняват в същата почва, в която се отглеждат възрастните растения. Младите растения започват да цъфтят след две години.

Тайните на успеха

Светлина: Нужно му е обилно и продължително слънчево огряване.
Вода: През лятото умерено поливане, през зимата оскъдно.
Влажност на въздуха: Нуждае се от редовно пулверизиране.
Подхранване: По време на растежа с минерални торове.

Автор: Стойка Жекова

Представяме Ви:

Карамфиловата еписция (Алсобия)

Карамфиловата еписция силно се различава от пъстролистните си посестрими. Произхожда от влажните гори на Колумбия. Представлява многогодишно тревисто растение с падащи стъбла. Листата са дребни, изумр...

Кардамине (горва)

Кардаминето е издръжливо, нискорастящо със стелещи се стъбла. Листата почти нямат декоративна стойност, а цветовете с по 4 венчелистчета цъфтят обилно на изправените жилави стъбла. Подходящо растение ...

Брейния

В оранжерийни условия расте като храст, в дневната – като малко разклонено растение с нежни клонки, гъсто покрити с пъстри листа. Трябва му много влага. Б. нивоза има зелени листа с бели петънца. Разн...

Ацидантера (абисинска гладиола)

Растението прилича на гладиола, цъфти с ароматни цветове наесен, когато повечето луковични вече са прецъфтели, но не е за всеки. Не е издръжливо; кормусите трябва да се извадят преди застудяване и да ...

Начало