Заради оригиналните си листа с причудливо оцветяване и странна форма гинурата е наричана от любителите със също така странни имена – крокодилче, вещерски език, синя птица...
Интересното растение е пренесено от остров Ява. Представител е на семейство Сложноцветни, родът включва около 100 вида вечнозелени полухрасти и тревисти видове. У нас се отглежда оранжевата гинура, наречена така заради баграта на цветчетата си. Стъблата са отначало изправени, с нарастването увисват надолу и цветето може да се използва и като ампелно. Листата са продълговати, едро назъбени, тъмнозелени, преливащи в тъмновиолетово, което се дължи на силното окосмяване, и придават тайнствен вид на растението. Стъблата и долната част на листата също са виолетови и огряно от слънцето, цветето изглежда много ярко и привлекателно. Цветовете наподобяват тези на глухарчето, имат и подобна багра, която ефектно контрастира с тъмните листа, но за съжаление при някои видове миришат неприятно.
Гинурата се размножава лесно със стъблени резници , които се вкореняват бързо, стига да е топло и светло, в чаша вода или направо във влажен субстрат. Когато разклоненията достигнат 15 см, трябва да решим накъде ще насочим растението – дали по опора нагоре или встрани, или ще го оставим да пада свободно.
Цветето предпочита температурата, при която се отглежда, да не е под 18 градуса през зимата. През лятото понася и даже изисква слънчево място, за да разкрие великолепието на окраската си. На засенчено място багрите й силно избледняват и декоративните й качества се губят. Може да бъде спокойно изнесена на балкона или в градината, където до есента ще бъде цветен акцент. През лятото поливането трябва да е обилно, а през зимата – умерено. Повишената въздушна влажност й се отразява добре, но не бива да се пулверизира, защото на окосмените листа ще се появят кафяви петна. През пролетта цветето се пресажда в нова почва, съставена от чимовка, листовка, добре угнил оборски тор и пясък, взети поравно. Прекрасно се развива без подхранване.
Тайните на успеха
Вода: През зимата умерено поливане, през лятото обилно напояване.
Светлина: Обича ярко слънце, което да я огрява дълго.
Влажност на въздуха: Изисква висока влажност, но не бива да се опръсква с вода.
Подхранване: Не е необходимо, но през лятото може да се подхрани няколко пъти.
Подобно на калтата, камасията се чувства най-добре във влажна почва, но не понася продължителното подгизване през зимата. През лятото жилавите цветоносни класове цъфтят с многобройни звездовидни цвето...
Хлорофитумът е едно от най-популярните стайни растения и в това няма нищо чудно – расте бързо, има привлекателни дъговидно извити навън листа, а през пролетта и лятото по тънките стъбла се появяват ма...
Южноафрикански маргаритки, които се нуждаят от ярко слънце и добър дренаж. Джуджето Ф. бергериана вирее и на ветровити и открити места, а ако го засадите в лека почва, при хубаво време сините съцветия...
Бодливите тъмнозелени листа и яркочервените плодчета на обикновения илекс (I. aquifolium) са познати на всички. Градинските сортове се различават от основния вид по баграта на листата и плодчетата. Ил...
Коколоба