По изящество на формите и по ажурност на листата папратите имат малко съперници. Много тропически видове отдавна са превзели сърцата и жилищата на хората и са станали неотменна част от растителната украса. Трудности при отглеждането им създават тяхната влаголюбивост и капризи по отношение на температурата. Но, както при всички растения, и тук има нестандартни особи, които растат при необичайни за семейството си условия.
Такъв чаровен особняк е пелеята. Въпреки че е папрат, тя понася сухия въздух, не обича честото поливане и расте в неутрална или слабо кисела почва. Името й на гръцки означава “тъмна”, което е свързано с цвета на ваите (листата) й.
В субтропиците на двете полукълба съществуват няколко десетки вида пелеи, но като украсни растения се използват основно 2 вида.
Кръглолистната пелея (P. rotundifolia) е най-популярна. Произхожда от Нова Зеландия, където обитава варовитите възвишения. Блестящите кожести листенца са почни кръгли и плътно обгръщата стволчето на ваята, коята излиза от коренището.
Съвсем друг вид има африканската зелена пелея (P. viridis). Нейните листенца са дълги, тройно насечени. Въпреки крехкия си вид това е най-устойчивата на засушаване пелея.
В зависимост от вида пелеите достигат от 20 до 40 см височина. Растат целогодишно, но най-активно през пролетта и лятото. Старите ваи засъхват и трябва да се отстраняват.
Подобно на останалите папрати, пелеите не понасят директно слънчево огряване. Най-добре се чувстват на светъл северен прозорец, но понасят и по-дълбока сянка, като при това листата им добиват съвсем тъмен цвят. През зимата умерената стайна температура им е напълно достатъчна. Както казахме, поливането трябва да е твърде умерено, за да не загният корените. Водата направо от водопровода много им харесва, защото съдържа калций. Въпреки че устояват на сух въздух, растенията обичат да бъдат пулверизирани с топла вода.
Пелеите се размножават чрез спори, които понякога се самозасяват, и чрез разделяне на коренищата. Това става през пролетта. Частите, получени след разделянето, се засаждат в обикновена пръст за саксии, но с прибавка на счукан варовик. Саксиите трябва да са с добър дренаж. През време на активния растеж подхранването с добре прегорял оборски тор се приема добре от пелеите.
Тайните на успеха
Светлина: Добра е разсеяната светлина на северен прозорец.
Вода: Преди поливане земната маса трябва да е добре изсъхнала.
Влажност на въздуха: Нормалната влажност в помещенията е напълно достатъчна.
Пресаждане: През пролетта, като едновременно се разделя коренището.
Подхранване: През лятото с прегорял оборски тор.
Има едногодишни хелихризуми с „вечни" цветове и многогодишни джуджета за алпинеума. Едногодишните приличат на кичести маргаритки. Истинските цветове са само в центъра, а най-ефектни са заобикалящ...
Сукулентно растение за алпинеума. Стъблата са дебели, а цветовете, които се появяват през лятото или наесен, са жълти, червени или пурпурни с много вен-челистчета. Отглежда се главно заради листата - ...
Лешниковите ядки, както и на останалите орехоплодни, се отличават с високо съдържание на мазнини, белтъчини, захари и минерални соли. Те имат висока калорична и биологична стойност и са твърде полезни...
Ако искате да впечатлите приятелите си с растение, което никога не са виждали, потърсете в специализиран разсадник сциадопитиса. Има само един вид - S. verticillata. Игличките са разположени по уникал...