Дионеята, или венерина мухоловка, спада към растенията хищници. Тези растения по правило обитават бедни почви – торф или пясък, и компенсират недостига на хранителни вещества чрез способността си да улавят жива плячка и д се хранят с нея.
Родът Дионея има само един представител – Дионея мусципулата, по-известна като венерина мухоловка. Това е единственото растение, чийто лов на насекоми може да се наблюдава с невъоръжено око.
Венерината мухоловка е американка – в природата се среща в блатата на Северна и Южна Каролина. Растението представлява приземна розетка от листа с диаметър около 15 см. Всеки лист се състои от крилата дръжка и лист-капан. В зависимост от сезона, осветеността и наличието на насекоми размерите и функциите на листата забележимо се променят. През лятото, когато плячката е обилна, листната розетка е повдигната над почвата, дръжките са тесни и дълги, а пластината –капан е ярко оцветена – обикновено в тъмночервено, и достига максимални размери. През зимата, когато плячката е рядкост, розетката плътно приляга към почвата, дръжките стават къси и широки, а размерите на капана намаляват. Листът-капан представлява диск с максимални размери около 3 см, прегънат по централната жилка. По периметъра на този диск са разположени дълги, твърди и остри зъбци. По вътрешния му ръб, се намират нектарните жлези, които са примамката за насекомите. Средната част на листа е заета от храносмилателните жлези. На всяка половина от диска има по 3 добре забележими влакна, които всъщност са пусковият механизъм на капана. При двукратното им дразнене в течение на 2 до 20 секунди капанът хлопва и за плячката няма спасение. Мухоловката уверено различава насекомите от случайно попаднали нехранителни вещества – например пясък. Ако капанът е хлопнал напразно, листът се отваря до два дни, но ако вътре има плячка, той остава плътно затворен от 6 до 10 дни.
В домашни условия мухоловката расте върху груб влакнест торф. Тя изисква максимално огряване през цялата година, като през зимата реагира добре на доосветяване. През лятото се полива обилно, най-добре е саксията да се държи в съд с преварена или дъждовна вода. През зимата поливането е оскъдно, но не бива почвата да пресъхва. Най-лесно дионея се отглежда в неплътно покрит аквариум, за да се поддържа необходимата й висока въздушна влажност. Ако я гледаме на перваза заедно с останалите цветя, трябва често да я пулверизираме.
Тайните на успеха
Светлина: Изисква максимално огряване през цялата година.
Вода: Много обилно поливане през лятото и по-умерено през зимата.
Влажност на въздуха: Има големи изисквания, затова трябва да се отглежда в аквариум.
Пресаждане: Само когато розетките се сгъстят.
Подхранване: Не е необходимо.
Вечнозелен и нискорастящ храст, който заслужава вниманието ви, ако търсите нещо по-необичайно. Най-лесно ще намерите сорта A. unedo c провис-нали цветове и яркооранжеви плодчета, които приличат на яго...
Листата, които са тънки като косъм или са доста по-широки (в зависимост от вида), излизат радиално от жилавото стъбло като ребрата на отворен чадър. Изискването е само едно – корените да са постоянно ...
В родната си Бразилия бугенвилеите ( Bougainvillea) растат като мощни лиани, клонести храсти или даже малки дървета. Името си дължат на френския мореплавател Бугенвил, който през 1868 г. за първи път ...
Малките бели цветове нямат декоративна стойност, но нещата се променят наесен, когато листата започнат да пожълтяват. Около плодчетата се появяват големи ципести образувания (видоизменени чашелистчета...