Южна Африка е дарила на цветарите безброй прекрасни любимци. Много от тях се отнасят към сукулентите – растения, натрупващи в органите си вода, която изразходват извънредно икономично, за да оцелеят в екстремните условия на съществуване. Фаукарията е точно такова миниатюрно растение с твърде ефектен вид. Името й идва от латинската дума faux, която значи паст. Тя расте много бавно, разклонява се храстовидно, не се нуждае от оформяне и подкастряне и може да краси дълги години вашия дом.
Силно удебелените листа са разположени по двойки на много къси междувъзлия, имат триъгълна форма и краищата им са осеяни с наподобяващи остри зъби израстъци. Това им придава прилика с хищническа уста, но “зъбите” са меки и нежни.
Най-разпространена е тигровата фаукария с дълги, гъсти и извити “зъби” по листата. На един лист могат да се наброят до 10 “зъба”. Малко по-малко - 7-8, са те при вълчата фаукария, а котешката има само 3-5. Грапавата фаукария освен “зъбчета” има множество издатинки по листата, поради което видът й е много причудлив.
От август до октомври фаукариите цъфтят със златистожълти цветове, наподобяващи глухарчета.
Това са много светлолюбиви растения, които се развиват чудесно на южни и югозападни изложения. През лятото им се отразява добре отглеждането на балкона или на двора с уговорка, че се пазят от дъждовете. Поливат се с малко вода, като се изчаква пръстта да изсъхне добре, за да не загният корените. Опасно е попадането на вода между листата, затова се препоръчва поливане от подложката. Ако листата завехнат, трябва да се увеличи въздушната влажност, но не и водата за поливане, а пръскането и пулверизирането са изключени. В периода на растеж и особено като цъфне, въздушната влажност трябва да е висока, а почвата – относително суха. От ноември до март фаукариите спят зимен сън при температура около10-15 градуса и без поливане.
Размножаването става със семена, закупени от цветарския магазин, или с резници. И в двата случая успехът не е гарантиран, затова е най-добре да се вземат готови растения.
През 1-2 години е добре да се пресаждат в неголеми съдове в равни части пясък и саксийна пръст.
Тайните на успеха
Светлина: Зиме и лете на ярка светлина.
Вода: През лятото умерено поливане, суха зима.
Влажност на въздуха: Висока, но без мокрене на растението.
Подхранване: Не е нужно.
Индигоферата има един голям недостатък-листата й не се появяват преди края на май или юни. Но ако разполагате със заветно и слънчево място, ако почвата е песъчлива и с добри дренажни свойства, заслужа...
Растението е добре познато като плевел, но култивираните му братовчеди не са толкова известни. В каталозите ще ги намерите трудно, най-вероятно ще откриете само S. subulata Aurea, но и тя е с ограниче...
Едногодишните сортове не са толкова популярни, колкото многогодишните. Багрите са от бяла до тъмночервена. Ароматните куполовидни съцветия са подходящи за букети. Едногодишните скабиози се отглеждат л...
Това вечнозелено растение се намира трудно, обича сянката и не понася варовитата почва. Вирее в богата с торф почва. Лъскавите листа са с кафяви или червени шарки, а през зимата може изцяло да се обаг...
Алоказия