През юни се появяват гроздове от дребни бели цветове, но пиракантата се отглежда главно заради многобройните плодчета наесен. На открито достига около 3,6 м, но най-често се използва за покриване на стени. Прилича на котонеастера, но листата й са назъбени, а стъблата - бодливи. Засаждайте екземпляри, отгледани в контейнер.
Сортове: Най-популярна е P. coccinea Lalandei; наесен клонките се покриват с оранжевочервени плодчета. P. Orange Glow е по-устойчив към болести и птици. С червени плодчета са P. atalantioides и P. Watered; c жълти - P. atalantioides Aurea и P. rogersiana Flava.
Място и почва: Всякаква градинска почва, включително и варовитата. Вирее на слънце и полусянка.
Подкастряне: Веднага след прецъфтяване намалете дължината на нежеланите клонки - внимавайте да не навредите на плодчетата, които предстоят да се появят. Носете ръкавици!
Размножаване: Засейте семена под стъкло напролет или заложете резници в сандъче през лятото.
Според някои експерти блестящите жълти и огненочервените багри на есенните листа на енкиантуса са ненадминати. Ако в градината ви виреят рододендрони и азалеи, няма да имате проблем с този храст. Раст...
Внимавайте с това растение. Отглежда се заради листата, които наесен почервеняват, и заради съцветията от лъскави тъмни плодчета, които са ефектни, но силно отровни. Не си заслужава да поемате такъв р...
Популярно сред градинарите като почвопокривно растение. Още повече го харесват котките, които обичат да се търкалят в ароматните му сивозелени листа. Вирее в песъчлива, камениста или варовита почва, н...
Любовта към стайните растения често започва с три или четири мънички саксии със сукуленти и един-два малки кактуса. Сукулентите наистина са добро начало, особено за деца, тъй като грижите за тях са ...
Купресоципарис