Декоративните решетки

Ако искаме да създадем градина по всички правила на изкуството, не може да разчитаме само на растения, поставени в една хоризонтална плоскост. Това е доста често срещана ситуация в първите години от създаването на градината – дърветата още не са пораснали, храстите са рехави, а живият плет и зеленият бордюр не са добили плътни очертания. Изходът е един – градинските декоративни конструкции. Ще се изненадате колко разнообразно е тяхното приложение:
• Компенсират липсата на вертикални акценти – с тяхна помощ плоският ландшафт придобива 3D измерение, градината става обемна и сякаш по-голяма.
• Служат за опора на една голяма група растения – увивните, пълзящите и катерливите. Ако не им осигурите вертикална „подкрепа”, няма да можете да се наслаждавате на красотата им, защото те ще започнат да се стелят по земята и няма да се представят в най-добрата си светлина.
• Изпълняват ролята на зелена преграда, с която можете бързо и лесно да „прекроите” градината, за обособите кътове или функционални зони.
• Решетките могат да се поставят като самостоятелен елемент, допрени до стената на къщата, до оградата, извити като арка, съставящи пергола, беседка или навес.
• В малката градина, където всяка педя земя е ценна, дават възможност да увеличите зеленината, като я изкачите по вертикалата.
• Не на последно място са естетическите качества на решетките – дори оставени без растения, те могат да се превърнат в самостоятелен декоративен елемент.

Малко история

Най-простите решетки - дървените, които от векове се използват за отглеждане на виещи се и катерливи растения, не са измислени от градинарите. Те са патент на лозарите и се появяват като практични земеделски съоръжения, които помагат на гроздето да узрее по-добре.
Градинарите като естети оценили тяхната красота и предимства и ги „впрегнали” в работа. Вплетени в решетъчните рамки, лианоподобните растения грейнали с цялото си великолепие, а цветовете им се подредили като на търговска витрина. Така решетките във вид на арки, шпалири и перголи се настанили в градините и парковете и се превърнали в незаменим помощник на градинаря.

Кое е най-подходящо за градината

Декоративните решетки са прости и лесни за изработка и монтаж съоръжения. Направени са от дърво, метал или пластмаса. Може да ги закупите от градинските центрове (предлагат се сглобяеми модули) или от специализираните магазини. Ако желаете нещо по-нетрадиционно, направете си поръчка, а за тези, които обичат да майсторят, не е проблем да се справят сами с направата им и без специални инструменти.
При класическите модели чрез кръстосване прътите се образува мрежа с квадратни, правоъгълни или ромбовидни клетки. Строгата геометрия на правите линии залага на контраста и е печеливша в градините с модерен дизайн. Изтънченият филигран на кованите решетки свързваме повече с романтичната градина, защото се съчетава с меките извивки на увивните растения.

Материалите

Дървените решетки са сковани от рендосани и байцвани летви, от бамбук или от грубо обработено дърво. Може да използвате дори тънки клони, оставени в натурален вид с кората. Изборът зависи от стила на градината – пейзажна, в японски стил, рустикална и т.н., и трябва да е в хармония с останалите елементи.
Тъй като е изработена от тънки летви, конструкцията на решетката задължително трябва да се обрамчи с масивна дървена рамка, за да се заздрави. Така тя ще може да издържа и по-тежки растения.
Поради естеството на материала си дървените решетки са сравнително нетрайни и се нуждаят от защитно покритие срещу влага и мухъл. Периодичната грижа за тях ще ви затрудни доста, ако решетката служи за опора на многогодишно увивно растение. За да са достъпни нейните летви за намазване през 2-3 години, растението трябва да се подреже или откачи временно от опората. Предварително се поинтересувайте дали то ще издържи такава намеса.
Металните решетки са по-трайно, скъпо и елегантно решение. Те са идеални за опора на многогодишни растения и не се местят през година-две, затова обмислете внимателно мястото им. Може да са изработени от ковано желязо или да са просто мрежа на големи квадрати, опъната върху метални профили тел. Най-често опорите им се замонолитва в бетонни стъпки. Повечето от фирмите за огради предлагат готови пана, перголи, арки. Може да намерите сглобяем комплект за ажурна метална арка – носачи от метални профили, с опъната между тях мрежа. Цената зависи от размера – широка един метър и висока два метра струва около 390 – 400 лева. Праховото покритие върху метала осигурява защита срещу атмосферните условия и добър естетичен вид.
Пластмасовите решетъчни конструкции са най-евтини, но и най-нестабилни. Освен това пластмасата старее, с времето загубва блясъка и става чуплива. Това се компенсира от ефектния външен вид, цветовото разнообразие и успешната имитация на естествени материали. Някои пластмасови решетки са с доста сложна орнаментика – съчетание от прави и извити линии, и сами по себе са декорация, дори без растения. Използвайте ги или като самостоятелен елемент, или като опора на леки растения (например, грамофонче).

Според предназначението си

Решетките и шпалирите могат да се използват като самостоятелни конструкции, захванати в основата си. В този случай те изпълняват ролята на параван – очертават границата на даден кът в градината, създават интимно пространство или скриват от неприятна гледка, изолират от шум и прах. Мястото, където решетките опират в земята, може да скриете зад съндъчета с цветя или да засадите отпред ниски храсти. Ако обичате нестандартните решения, поиграете си с височината на панелите (например, редуване на ниско с високо), които съставят шпалира.
Решетката може да служи и само за декорация. Ако я апликирате върху стената на къщата или оградата, тя ще разнообрази и оживи скучната плоскост. И в този случай може да я комбинирате с растения – да я „драпирате” с пищен килим от листа и цветове. Имайте предвид, че зад зелената маса се задържа влага, която може да увреди мазилката, затова я поставете на разстояние 10-20 см от плоскостта.
Много атрактивна е пирамидалната конструкция (тип „вигвам”) от летви или пръти. Покрита с виещи се растения, тя ще компенсира липсата на високо дърво в тази част на градината. С пръти може да оформите и подобна на ваза конструкция.
Арката, направена от решетки ,създава илюзия за перспектива и разширява зрително дори малката градина. Единичната арка, покрита с трендафил, може да украси дворната врата, да послужи като рамка на декоративен елемент – голяма ваза или делва, скулптура, фонтанче.

Решетката като опора

При решетките, които служат като опора на растения, най-важен е размерът на клетките на мрежата. Много едрите не могат да удържат тежки растения, много дребните пък няма да изглеждат ефектни и има опасност да се слеят в плътна маса, която да напомня повече масивна стена, отколкото ажурна преграда. Колкото по-ажурна е решетката, толкова по-пищна и гъста ще бъде покривката от листа. Препоръчително е размерът на клетките да е около 10х10 см. Младите растения трябва да се прикрепят в долната част на решетката, докато тръгнат по нея.
Изборът на решетката зависи от вида лианоподобни растения, които искаме да насадим. Безсмислено е да слагате решетка за бръшляна и дивата лоза, защото те предпочитат да се катерят директно върху стената, захващайки се с допълнителни коренчета. Подпиращите се трендафил, къпина, касис се нуждаят от вертикални и хоризонтални опори (правоъгълна мрежа). Увивните като клематис, декоративен грах, грамофонче, поветица и др. се развиват по-добре на решетка с летви, съединени под ъгъл 60 градуса. Катерачите от семейството на хмелоподобните видове, декоративната тиква, кобеята и др. се нуждаят само от вертикална опора (хоризонталните са за укрепване на конструкцията).